Р Е Ш Е Н И Е
КЮСТЕНДИЛ, 30 май 2 007 година
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКА колегия, ЧЕТВЪРТИ състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти април 2 007 година, в състав:
Ю.М.
при
секретаря Р.Т. –като разгледа докладваното от съдия М. –гражданско дело № 489/2006 година по описа на съда
И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С.А.Т. *** обжалва решение на ДРС, постановено по
гр.д. № 928/2000г., с което е осъден заедно с ответниците Й. и М.Т. – да
предадат владението на В.С.М., върху 0,500 дка , находящи се в северната част
на парцел І, в кв. І по парцеларния план на пионерски
лагер „Рилски манастир”, в м. „Биволарника”, в
землището на Рилски манастир; решение, с което е отменен, на основание
чл.431,ал.2 ГПК- нотариален акт, признаващ права на собственост на ответниците;
както и е отхвърлен инцидентния установителен иск за
прогласяване нищожността на нотариален акт, легитимиращ ищцата М. като
собственик.
Сочи се във въззивната жалба, че решението е
незаконосъобразно, доколкото е нарушен материалния закон и при постановяването
му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Желае се отмяна на съдебния акт и постановяване на
друго такова по същество, с което исковете на М. бъдат отхвърлени като
неоснователни, а инцидентния иск- уважен.
Ответника
по жалбата – М. оспорва същата като неоснователна и желае утвърждаване
изцяло на съдебния акт.
М. и Й.Т.- не са взели становище.
С решение, постановено по гр.д. № 914/2003г. КОС
отменил първоинстанционното решение в частта, с
която С.Т. е осъден да ревандикира в полза на М. процесния имот и вместо него е постановил друго такова, с
което искът, с правно основание чл.108 ЗС по отношение на това лице е отхвърлен
като неоснователен; също така ОС обезсилил решението, в частта в която М. и Й.Т.
са осъдени да предадат владението на М. върху спорния имот, както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от С.Т. инцидентен установителен
иск и прекратил производството по делото в тези му части.
Недоволна от въззивното
решение- М. го атакувала с касационна жалба пред ВКС. С решение, постановено по
гр.дело № 2614/2004 година, касационния съд отменил решението на КОС, връщайки
делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Предмет именно на това разглеждане е настоящото
производство.
С.Т. поддържа жалбата си, М. я оспорва, а
останалите страни в процеса- Й. и М.Т. – също изразяват становище за незаконосъобразност
на решението на ДРС.
КЮСТЕНДИЛСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, преценявайки
направените в жалбата оплаквания,ведно с доводите и възраженията на страните и
след цялостна самостоятелна преценка на доказателствения материал, приема:
М., сочейки че собственик въз основа на договор за
покупко- продажба на земя, представляваща парцел І, в кв.І по парцеларния план на пионерски лагер- „Рилски манастир”,
село Стоб, целият с площ от 6 651 кв.м., ведно с построените в него 10 бр.
бунгала, столова, склад, беседка, каптаж и чешма – заявявайки, че С.Т. е
оградил място с площ от около 500кв.м., върху които съществува
„незаконна”,според ищцата вила с площ от около 40кв.м. и твърдейки, че Т. ***
правно основание и пречейки й да упражнява правото си на собственост в пълен
обем – то М. е предявила иск срещу Т., сочейки за правно основание чл. 108 ЗС.
В първото по делото заседание , наред с
първоначалния ответник, са конституирани и М.С.Т. и Й.А.Т..
Също така е допуснато разглеждането на инцидентен установителен иск, предявен от С.Т. срещу В.М.- за
прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижимия имот,
извършена с нотар.акт №44,том ІІ,нот.дело
1995 година, както и нищожността на анекса от 10.10.1994 година към договор за
прехвърляне на собственост чрез търг/договор от 03.06.1994 година/
За да постанови атакуемото
решение, РС е приел:
На 18.11.1996 година М. закупува соченият в
исковата молба недвижим имот от В.Т. У., действащ като ЕТ и съпругата му- В. И.
У. . Констатирано е , че продавачите се легитимират като собственици въз
основа на публичен търг, проведен на 29.03.1995 година- на който са продавани
дълготрайни материални активи /част от които са парцел І, в кв.І по парцеларния план, сочен по- горе/ на ТКЗС- „Стоби”, с. Стоб в ликвидация.
Сочи се също така, че с нотар.акт
№111/1996 година, на основание чл. 483,ал.1 и 3 ГПК, чл.48,ал.3, във вр. с чл.43,ал.2 и чл.48а,ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ- праводателят на ищцата М. е признат за собственик върху
прилежащата земя към обект „Пионерски лагер”, в м. „Биволарника”.
Въз основа на експертно заключение и приложена към
него скица- съдът установява,че площта на процесния
имот/явно има в предвид частта държана от Т./е с площ от 0,591 дка, оградена е
; представлява част от общата площ на парцел І, в кв.І по парцеларния
план на комплекс „Зодияк”- не съществува постройка- а
само основи от каменна зидария и 9 броя метални колове.
По нататък съдът проследява проведен от
Ликвидационен съвет на ТКЗС „Стоби”, село Стоб в
ликвидация търг за пионерски лагер в с. Стоб, спечелен от В.У., с когото на
03.06. 1994 година- е сключен договор за продажба на „пионерски лагер”, състоящ
се от 10 броя бунгала, една столова, един склад, една беседка, един каптаж и
една чешма. Сочи се,че с анекс към договора, допълнително е продадена и
прилежащ терен –с обща площ от 6 651 кв.м, като договорът е оформен с
нотариален акт №44,нот.дело №385/95г.
РС също така описва спогодба от 19.02.1990 година,
между директора на Горско стопанство „Рилска манастир” и председателят на
Селскостопанска бригада- с.Стоб, с която спогодилите се признават, че
поземлената площ от горския фонд на Рилския манастир в м. „Биволарника” в
Рила е предоставена на Селскостопанска бригада с. Стоб от М на земеделието и
горите.
Описано е от
съда удостоверение ,издадено от ПК- Кочериново, която удостоверява,
че ТКЗС „Стоби”, в ликвидация/ бивша селскостопанска
бригада- е предоставила на Горско стопанство- Рилски манастир- 40 дка земя, а МЗГ-
е предоставила на ТКЗС- около 10 дка поземлена площ в м. „Биволарника”
в Рила за построяване на лагер.
Сочи се,че с констативен нотариален акт №52/2000г.
М.Т., С.Т. и Й.Т.- са признати за собственици, на основание 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ- на имот, съставляващ парцел І, в кв.І в м. „Биволарника”,
землището на Рилския манастир, десета категория, с площ от 500 кв.м.
Въз
основа на тези факти РС пристъпил към разглеждане на исковете по същество.
За ревандикационния иск –съдът е счел, че ищцата е легитимен
собственик на исковия имот- праводателят й- е
придобил по първичен способ собствеността- доколкото ликвидационния съвет на
ТКЗС- е разполагал с правото да прехвърли вещните права върху прилежащата към
пионерския лагер земя,на основание §22 ППЗСПЗЗ- като процедурата относно
продажбата е изцяло спазена, поради което решаващия извод на РС е, че искът, с
правно основание чл.108 ЗС е основателен .
Съдът е
разгледал и соченото от ответниците основание за право на собственост върху процесните 500 кв.м. Ценейки събраните в процеса
доказателства е направен извода, че ответниците Т. не са легитимирани
ползватели, по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ- доколкото наследодателят им- Асен Т. е
получил неправомерно ползването на имота, доколкото липсва решение на ИК на ОбНС.
При
тези изводи- съдът осъдил Т. да предадат на В.М., като собственик владението
върху процесния имот; отменил, на основание
чл.431,ал.2 ГПК- нотариалния акт , признаващ права на Т.; отхвърлил като
неоснователен предявеният от С.Т.- инцидентен установителен
иск.
Недоволен,
С.Т. атакува решението. Жалба, подадена в срок и допустима на това основание,
поради което следва да бъде разгледана по същество:
Посочено
бе- КОС, с решение по постановено по
гр.д. № 914/2003г. КОС отменил първоинстанционното
решение в частта, с която С.Т. е осъден да ревандикира
в полза на М. процесния имот и вместо него е
постановил друго такова, с което искът, с правно основание чл.108 ЗС по
отношение на това лице е отхвърлен като неоснователен; също така ОС обезсилил
решението, в частта в която М. и Й.Т. са осъдени да предадат владението на М.
върху спорния имот, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.Т.
инцидентен установителен иск и прекратил
производството по делото в тези му части.
За да касира въззивното решение ВКС е счел, че е необоснован извода на
съда, че ищцата/явно се има в предвид извода на РС/- е легитимен собственик на
парцел І, целият с площ от 6 651 кв.м. Тази площ не е предмет на
проведеният търг от ликвидационния съвет, а въз основа на последващ анекс.
Указанията на ВКС са,че правните последици на този анекс следва да бъдат ценени
на база нормата на § 22 ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.45 ППЗСПЗЗ, към когото препраща, като
продажбата е следвало да се извърши по реда установен в чл.48,ал.8 ППЗСПЗЗ.
Също така, следва да
бъде установено дали площта владяна от ответника Т. е била включена в терените
, определени за раздаване по реда на ПМС от 21 от 1963 година.
Видно от заключението на
тройната съдебно- техническа експертиза, изготвена от инж. Г., В. и М.-
неоспорена от страните при предявяването й в съдебно заседание и възприета от
съда като компетентно изготвена- констатацията на експертите е,че спорното
място от 0,5 дка в м. „Убежище” . Рилски манастир е предоставено на А. Т.,
наследодателят на въззивника- , съгласно протоколно
решение на производствения съвет на ДЗС- Дупница от 23.03.165 година, което е
във връзка с ПМС- 21/31.03. 1963 година. Този извод е базиран на сочените
косвени доказателства- писмо, с изх. № 1014/ 10.05. 1965 година на ДЗС, където
се сочи,че протоколното решение на производствения съвет е било утвърдено от
Председателя на ИК та ОНС- Кюстендил- доколкото не се съхраняват данни в ДА-
Кюстендил.
На тази плоскост,
настоящият съдебен съвет приема,че на Асен Т. правомерно е предоставена
земеделска земя, същият е владял от него момент 1965 година, поради което за
приемниците му е възникнало правото да придобият собствеността върху този имот
на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ.
Що се касае до
изясняване на въпроса- дали У., праводателят на
ищцата пред РС е придобил правото на собственост върху парцел І, в кв.1 по парцеларния план на с.Стоб и дали е прехвърлил тези права в
полза на М.- то анализът на събраните в процеса доказателства обуславя
отрицателния отговор.
Съображения:съгласно разпоредбата
на § 22 ППЗСПЗЗ- ликвидационните съвети прехвърлят вещните права върху земята, в размер определен по реда на чл.
45,ал.3 от правилника.
Отново от соченото
експертно заключение е установимо, че спорните 500 кв.м., са извън оградата на пионерския лагер, но попадат в границите на
парцела, който е предмет на сочения анекс към договора между ликвидационния
съвет и У.
Също така- от
представените и ценени от РС писмени доказателства може да се направи
изводът,че базата за отдих е създадена след 1965 година- годината в която
сочените 500 кв.м. са предоставени на .А Т., т.е. лагерът е ситуиран
и разположен на площ, в която тези 500 кв.м- не попадат.
Съгласно разпоредбата на
чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ- в редакцията й към октомври 1994 година/моментът на
анексиране на соченият по-горе договор между Урдов и
ЛС/- нормативно необходимите площи се установяват по искане на ЛС или служебно
от регионални служби „Земя и земеползуване”- без да
бъдат изрично сочени подзаконовите актове, въз основа на които се извършва
това.
Към него момент е
действала сочената от експертите Наредба № 5 от 1995 година за правила и норми
по ТСУ/същата с § 5 отменя всички други разпоредби, които и противоречат или
уреждат същите въпроси- т.е. мълчаливо е отменена Наредбата за размера на
необходимата земя при изграждане на строителни обекти.- ДВ,бр.101/82 година.
Съгласно сочената
Наредба №5- необходимият прилежащ терен за мотели и къмпинги, към който следва
да бъде отнесен т.нар. „пионерски лагер”, според експертите- е между 80 и 100
кв.м.,т.е. при максимум 40 курортисти/ с оглед броят легла/- е между 3 200
и 4 000 кв.м.
На тази плоскост- налага
се изводът, че площта над 4 000 кв.м., е извън т. нареченият прилежащ
терен и продажбата им при анекса е неправомерно.
Конкретно- налага се
изводът, че процесните 500 кв.м., се владеят на
правно основание от Т., намират се извън
прилежащия терен на сградите, закупени от Урдов,
поради което същия не е могъл да придобие собствеността върху тях, респективно
да я прехвърли на М., която от своя страна не може да я ревандикира
от Т..
Ето защо решението на
ДРС, в частта с която Т. са осъдени да предадат на М. владението върху сочените
500 кв.м. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго , с което искът бъде отхвърлен. Също така, доколкото този иск
обуславя и основателността на искането за отмяна на основание чл.431,ал.2 ГПК-
на издадения нотариален акт № 43/2000 година- то същото се явява неоснователно,
поради което и решението на ДРС в тази част също следва да бъде отменено.
Законосъобразно, РС-
изхождайки от естеството на предявеният иск – чл.108 ЗС, с оглед разпоредбата
на чл.172,ал.2 ГПК- е счел, че доколкото се касае за необходимо другарство в
процеса- служебно е конституирал и М. и Й.Т.- доколкото решението трябва да
бъде еднакво спрямо всички тях.
Решението на РС обаче в
частта, в която е отхвърлен предявеният от С.Т. инцидентен установителен
иск следва да бъде прекратено, като постановено по недопустим иск.
М. следва да бъде
осъдена да заплати на Т. всички сторени до тук разноски.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 950 от 11.08.2003 година на ДРС, постановено по
гр.д. № 928/2000 година в частта, с
която С.А.Т., М.С.Т. и Й.А.Т. ***- са осъдени на основание чл.108 ЗС да
предадат владението на В.С.М. *** –върху 0,500 дка , находящи се в северната
част на парцел І, в кв.1 по парцеларния план на
пионерски лагер „Рилски манастир”, в м. „Биволарника”,
в землището на Рилска манастир, както и в частта, с която на основание чл.
431,ал.2 ГПК- е отменен нот.акт №43,т.ІІ, рег. № 550,
дело №52 от 19.04. 2000 година на нотариус Е. К. – за признаване правото на
собственост на С.А.Т., М.С.Т. и Й.А.Т. и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.С.М. срещу С.А.Т., М.С.Т. и Й.А.Т. -иск на
основание чл.108 ЗС- за отстъпване собствеността и предаване владението върху върху 0,500 дка , находящи се в северната част на парцел І,
в кв.1 по парцеларния план на пионерски лагер „Рилски
манастир”, в м. „Биволарника”, в землището на Рилска
манастир, както и искането за отменяване на основание чл. 431,ал.2 ГПК- на нот.акт №43,т.ІІ, рег. № 550, дело №52 от 19.04. 2000
година на нотариус Е. К. – за признаване правото на собственост на С.А.Т., М.С.Т.
и Й.А.Т..
ОБЕЗСИЛВА решение № 950 от 11.08.2003 година на ДРС,
постановено по гр.д. № 928/2000 година в частта
с която е отхвърлен предявеният от С.А.Т. срещу В.С.М. инцидентен установителен иск , с правно основание чл. 26,ал.1 ЗЗД- за
прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот , обективиран в нот.акт № 44,том
ІІ,дело №8/1995 година, на анекса от 10.10.1994 година към договора за
прехвърляне на собственост чрез търг от 03.06.1994 година, поради
противоречието им със закона, както и искането на основание чл. 431,ал.2 ГПК-
за отменяване на нот.акт №111,том ІІ,дело№619/ 1996
година, в който е обективиран анекса и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези
части.
ОСЪЖДА В.С.М. да заплати на С.А.Т. сумата 423 лева- разноски, а
на М.С.Т. и Й.А.Т.- 350 лева разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 30 дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: