РЕШЕНИЕ №414/ЗО.Х.2006г. гр.Кюстендил,ЗО.Х.2006 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шеста година.в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

при участието на секретаря Ф.Ч.,като разгледа докладваното от председателя Г.М. ***/2006 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

И.В.Д. ЕГН ********** И Т.Г.Д. ЕГН ********** *** с искова молба вх.№ 434/24.III.2006 г.,приведена в редовност с молба вх.№ 491/10.I\/.2006 г., след оставянето й от съда на осн.чл.100,ал.1 ГПК без движение, са предявили евентуално- обективно съединени искове, главните им с правно основание чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./ и чл.84,ал.З ЗЗД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ"ЛЕВ ИНС"АД гр.София, бул."Цар Борис III" № 41 за заплащане на обезщетения по 55 000 лева на всеки от тях, ведно с лихвите от 5.IV.2005 г, за претърпените им неимуществени вреди от смъртта на сина им В.Й.Д.,настъпила на тази дата в резултат на несъвместими с живота увреждания причинени му виновно от втория евентуален ответник Д. Й. Д. ***,живущ *** ПТП на 21.III.2005 г. около 14 часа в *** с управлявания от него лек автомобил м."Опел Кадет" с ДКн № 06 68 АВ със сключена застраховка "гражданска отговорност", в това дружество, срещу когото са заявили евентуални претенции по чл.45,ал.1 ЗЗД за обезщения на неимуществените им вреди по 55 000 лева,ведно с лихвите от 5.IV.2005 г.,като претендират и заплащането на сторените по делото разноски от ответник.който евентуално бъде осъден.

Главният ответник Застрахователна компания"Левс Инс"Ад-гр.София с писменото си становище /л.23-ти от делото/ е оспорило исковете по основание с взаимно изключващите се твърдения :1.,че водачът няма вина за претърпените от ищците вреди ;2.не е настъпило застрахователно събитие;3 липсва причинно-следствена връзка между него и вредите на ищците.Оспорват и размера с възражението за съпричиняване на уврежданията му от пострадалото дете на ищците, както и началната дата на лихвата върху обезщетенията .която считат,че е от 21.Х.2005 г. когато с вх.№ 5097/21.Х.2005 г. е заявено искането на ищците за заплащане на обезщетението от дружеството.

Прекият причинител не е изразил ясно становище по основателността на исковете.

Кюстендилският окръжен съд, преценявайки при условията на чл.188,ал.1 ГПК всички доводи и възраженията на страните събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност въз основа на закона и вътрешното си убеждение прие за установено следното:

От приложеното НОХД № 635/2005 г. на Кюстендилския окръжен съд се установява,че със споразумение № 36/13.Х.2005 г. по същото дело на осн.чл.413з,ал.7 от тогава действуващия НПК/отм./ съдът е одобрил споразумението между подсъдимия Д. Й. Д. ЕГН ********** и Кюстендилска окръжна прокуратура, с което той се е признал за виновен,че на 21.III.2005 г.около 14 часа в с.Самораново,Кюстендилска област.на ул."Г. Д." в района на кръстовището на същата улица и ул."Борислав Стоилов" и на участък с две автобусни спирки , съответно от двете страни на пътя.една срещу друга ,при управление на МПС м."Опел Кадет" с ДКн № 06 68 АВ, собственост на баща му Й. Д. *** е нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2 ЗДвП,чл.21,ал.1 ЗДвП, движейки се в с.Самораново със скорост превишена за населено място -82 км/час , е причинил по непредпазливост смъртта на В.Й.Д.-престъпление по чл.343,ал.1,б."в" от НК.за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,чието изтърпяване на осн.чл.66,ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от пет години.а на осн.чл.343"г" НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от 5 години. Последиците от това споразумение за гражданския съд , на осн.чл. 414и, ал.1 НПК/ отм./са анагогични на влязла в сила присъда.

Не се спори, а и от приетото и класирано на л.7-ми ксероксно копие на застрахователна полица № 091820924/1.I.2005 г. е ведно,че собственикът на лекия автомобил м."Опел кадет" Дкн № 06 68 АВ.при управлението ,на който синът му Д.Д. е причинил уврежданията на пострадалото дете В. Д..вследствие на които то е починало, Й. Д. ***" АД гр.София застрахователен договор за застраховка"гражданска отговорност" за обезщетение на неимуществени вреди при едно пострадало лице-400 000 лева.С оглед обстоятелството,че автомобилът е бил обезпечен със застраховка"гражданска отговорност" и гражданскоправните последици на споразумението по чл.414з НПК/отм./, имащо значение на влязла в сила присъда, на чл.222 ГПК е изключена основателността на възраженията на застрахователното дружество, че водачът на МПС-то застраховано при него, няма вина за ПТП-то в резултат на уврежданията, от които е починал сина на ищците,че липсва застрахователно събитие и няма причинно-следствена връзка между деянието на Д. и вредите на ищците.Споразумението е задължително за настоящия граждански съд относно това,че ответникът Д. е извършил на 21.III.2005 г. престъпление по 343,ал.1,б.в" НК.с което е причинил противоправно и виновно неимуществени вреди на ищците- родители на пострадалия при ПТП-то ,Д..починал вследствие уврежданията си на 5.IV.2005 г.Единственото възражение на застрахователя, което не се преклудира от споразумението между прекия причинител и прокуратурата и съдът следва подробно да обсъжда е за съпричиняване на ПТП-то от пострадалото дете В. Д.. В молбата си на стр.22-ра и в с.з.23.\/.2005 г. процесуалният представител на ответното дружество не е заявил- кои точно правила за движение на пешеходците е нарушил В. Д.,които са в пряка и непосредствена причинна връзка с уврежданията му, както и не сочи други доказателства освен съдебна автотехническа експертиза.От приетата такава с вх.№ 2622/10.10.2006 г.на в.л. инж.У. ***. на 17.Х.2006 г, а също така и от споразумението по НОХД № 635/2005 г. на КОС е видно,че скоростта на лекият автомобил в момента на удара с пресичащият пътното му платно В. Д. е 82 км/час,а опасната зона за спиране 67 м , както,и че ако водачът му Д.Д. го е управлявал с не повече от 50 км/час, съобразявайки се с ограничението на скоростта за населено място с чл.21,ал.1 от ЗДвП, то тя ще е 37 м и ударът предотвратен. Освен ограничението по чл.21,ал.1 ЗДвП,съдът счита,че Д. не е спазил и разпоредбата на чл.117 ЗДвП, която го е задължавала при наближаване на мястото на автобусната спирка, на която са се намирали деца, едно,от които е бил и пострадалия, да намали скоростта и при необходимост дори и да спре.което той не само, че не е стори л, н о и преминавал покрай двете автобусни спирки с превишена скорост с 32 км/час над разрешената за населено място, която е 50 км/час, и което ограничение, ако бе спазил нямаше да удари сина на ищците.Той не е допуснал нарушения на правилата за движение на пешеходците при пресичане на пътното платно, като видно от ескпертизата появата му на него не е била внезапна за водача на застрахованото МПС, а освен това с оглед ниската му възраст-10 години, водачът Д.,който се е движил с превишена скорост, не е следвало да разчита на неговата реална преценка за скоростта на движение автомобила и разстоянието до него и да не предприема пресичане на пътното платно.Напротив Д. е имал задължението по 4.117 от ЗДвП след като е забелязъл децата на автобусната спирка да осигури тяхната безопасност,като намали скоростта на движение и при необходимост да спре, поел едното,ако управляваше автомобила си при разрешената за населено място скорост от 50 км/час би могъл да стори успешно.без да удари пресичащият пътното му платно В. Д..

С оглед тези съображения окръжният съд счете, че възражението на застрахователя за намаляване на осн.чл.51 ,ал.2 ЗЗД на обезщетенията на ищците,поради съпричиняване от пострадалия им син на вредите им, е неоснователно. Предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди на родителите/ виж у-ние за н-ци № 88/9.VI.2005 г. на община Дупница стр.6/ на починалия В. Д. от ПТП с МПС ,за което ответната застрахователна компания е поела застрахователния риск по застраховка"гражданска отговорност" намират правното си основание в чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./,действувал към възникването на застрахователното събитие 5.IV.2005 г. С писмо изх.№ 0689/9.III.2006 г. тя е уведомила ищците,че във връзка с подадената им молба за обезщетение застрахователната комисия при дружеството им е определила по 15000 лева. Те не се съгласили с тези размери,поради което са предявили в настоящето производство исковете си-главните по чл.407,ал.1 КТ/отм./ и чл.84,ал.З ЗЗД срещу застрахователя и евентуално съединените им с тях по чл.45,ал.1 ЗЗД и чл.84,ал.З ЗЗД срещу прекия причинител на вредите им.Съдът счита,че главните искове са основателни и доказани в предявените размери по 55 000 лева за всеки един от ищците.Както вече по-горе съдът установи от съдържанието на застрахователния договор застрахователят се аганжирал да заплати обезщетение за неимуществени вреди при едно пострадало лице до 400 000 лева.С оглед обстоятелствата,че в резултат на застрахователното събитие на ищците било причинено най-тежкото емоционално страдание за един родител- детето му да напусне живота преди него, която внезапна, стресираща промяна на нормалния житейски ход ги е довела до депресивно състояние, за извеждането, от което на майката била необходима специализирана медицинска намеса,като не е без значение за степента на негативните им преживявания и фактът,че В. Д. не е починал веднага след ПТП-то на 21.III.2005 г., а 5.IV.2005 г. в резултат на множество несъвместими с живота увреждания. Неосъществените надежди за оцеляването на детето им, въпреки необратимия характер на уврежданията му, допълнително са нагнетили преживяванията им от преждевременната му загуба.С оглед гореизложеното съдът прие,че размерите на предявените искове на И. и Т. Д.,кореспондират напълно на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди и им присъди по 55 000 лева на всеки един от
тях. Основател ни са и претенциите им по чл.84,ал.2 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, но застрахователя е в забава, не от деня на увреждането, а от деня на поканата 21.Х.2005 г. Отговорността му към увредените ищци е договорна в обема по застрахователния договор, с който е поел застрахователен риск само за обезщетенията до уговорения им размер застрахователното събитие-деликта на втория евентуален ответник.При липса на задължение с договора за лихвите върху тях от деня на деликта, ще бъде в забава от деня на поканата за плащането им.която е 21.Х.2005 г., а не от датата на увреждането на ищците.тъй като както вече по-горе съдът прие, правотношението между страните се основава на застрахователния договор и задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите им е по чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./, а не по чл.45 ЗЗД.Следователно претенциите им за присъждане на лихвите върху обезщетенията им за периода от деня на увреждането 4.IV.2005 г. до 21.Х.2005 г,като неоснователни ще бъдат отхвърлени.

Ответното дружество следва да заплати на Кюстендилския окръжен съд държавна такса 4% върху уважените искове в размер на 4 400 лева, а на адвокат А.Т.В. от АК-гр.Кюстендил, който на осн.чл.38,ал.1,т.З от ЗА е защитавал безплатно ищците на осн.чл.38,а2 от ЗА във вр.с чл.7,ал.2т.4 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. адвокатско възнаграждение в размер 1 540 лева.

С оглед неуважаването на главните искове срещу застрахователя по чл.84,ал.З ЗЗД за законната лихва върху присъдените обезщетения от деня на увреждането 4.IV.2005 г. до 20.Х.2005 г. съдът дължи произнасяне по тях срещу евентуалния ответник прекия причинител Д.Д. и срещу него са основателни, тъй като произтичат от деликта и обстоятелството,че застрахователният му договор не ги покрива. Той ще бъде осъден да ги заплати на ищците, а размерът им с оглед компесаторния им характер е определен от МС на осн.чл.86,ал.2 ЗЗД.

Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./,чл.84,ал.З ЗЗД,КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ"ЛЕВ ИНС" АД гр.София, бул."Цар Борис МГ № 41 ДА ЗАПЛАТИ на осн.чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./ на И.В.Д. ЕГН ********** И Т.Г.Д. ЕГН ** *** обезщетения по 55000 лева на всеки от тях.на осн.чл.84,ал.2 ЗЗД ведно с лихвите от деня на поканата за плащането им 21.Х.2005 г, за претърпените им неимуществени вреди от смъртта на сина им В.Й.Д., настъпила на тази дата в резултат на несъвместими с живота увреждания, причинени му виновно от втория евентуален ответник Д. Й. Д. ***,живущ *** ПТП на 21.111.2005 г. около 14 часа в с.Самораново с управлявания от него лек автомобил м."Опел Кадет" с ДКн № 06 68 АВ със сключена застраховка "гражданска отговорност"полица № 091820924/1. 1.2005 г., на безплатния им защитник адвокат А.Т.В. от АК-гр.Кюстендил, осн.чл.38,а2 от ЗА във вр.с чл.7,ал.2т.4 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение в размер 1 540 лева, както и на Кюстендилския окръжен съд държавна такса 4400 лева,като исковете им за присъждане на законната лихва върху обезщетенията им за периода от деня на увреждането 21.IV.2005 г. до деня на поканата за плащане 21.Х.2005 г,като неоснователни отхвърля.

ОСЪЖДА на осн.чл.84,ал.З ЗЗД във вр. с чл.86,ал.2 ЗЗД Д. Й. Д. ***, ,живущ *** ПТП на 21.III.2005 г. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д. ЕГН ********** И Т.Г.Д. ЕГН ********** *** законната лихва върху обезщетенията им по 55 000 лева за всеки един от тях, за причинените им от него неимуществени вреди, за периода от датата на увреждането им 5.IV.2005 г. до 21 .Х.2005 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в 14-дн. срок от получаването на съобщенията,че е изготвено пред САС.