Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 19.02.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на девети октомври

през две хиляди и седма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Б.

при секретаря Г.А. като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2006 г.на КОС, и за да се произнесе взе предвид:

В.С.К. *** е предявила против Й.К.З. *** обективно искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, както следва: за сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило здравословно увреждане - тежка закрита ЧМТ , състояща се в многофрагментно счупване на черепния покрив в двете теменни и челна област, двустранни мозъчни контузни огнища, счупен фрагмент от черепа в мозъка в дясно, субарахноидален травматичен мозъчен кръвоизлив, субдурален хематом, мозъчен оток довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, което увреждане е възникнало в резултат на станало на 14.06.2005 г. ПТП, извършено от Й.К.З. с управлявания от него лек автомобил “Фиат Типо” с регистрационен № КН 44 – 69 АК, а вторият за сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило здравословно увреждане – фрактури на тазовите кости – лява и дясна пубисна кост, довело до затрудняване движенията на тялото и крайниците, което увреждане е възникнало в резултат на станало на 14.06.2005 г. ПТП, извършено от Й.К.З. с управлявания от него лек автомобил “Фиат Типо”с регистрационен № КН 44 – 69 АК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2005 г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски по водене на делото.

Ответникът Й.К.З. *** оспорва исковете по размер, като прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на уврежданията в областта на главата, и претендира определяне на това обезщетение при условията на чл.51, ал. 2 от ЗЗД.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗПАД “ДЗИ Общо застраховане”, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Средец”, ул. “Г. Бенковски” № 3 оспорва исковете като неоснователни, доколкото не е налице причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания, а ако това становище не бъде възприето прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за възникване на процесното ПТП.

КОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл.188 от ГПК, приема за установено следното:

С определение от 10.11.2005 г. по НОХД № 1179 / 2005 г. на Дупнишкия районен съд е одобрено споразумение, по силата на което ответникът Й.К.З. е признат за виновен в това, че на 14.06.2005 г. в гр. Дупница при управление на МПС – лек автомобил “Фиат Типо”с регистрационен № КН 44 – 69 АК, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП – чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 37, ал. 1, по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лица – на ищцата тежка черепномозъчна травма, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на таза, в резултат на което е била затруднено движението за период от 60 дни, а на лицето Л. Т. С. – счупване на дясна предмишница на дясната ръка, престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 2, б.”а” пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на същото е отложено за срок от 3 години и на основание чл. 343 г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Процесното ПТП е възникнало на 14.06.2005 г. около 20, 00 часа на кръстовище при Автогарата в гр. Дупница, като ответникът управлявал лек автомобил “Фиат Типо”с регистрационен № КН 44 – 69 АК и при завой на ляво навлязъл неправомерно в лентата за насрещно движение, в която срещу него се движел управлявания от Л. С. мотоциклет “Хонда”, с регистрационен № КН А 2949 и отнел предимството му, при което последвал удар между двете МПС, при който С. и ищцата, която се возела зад него получили увреждания на здравето описани по-горе.

В този смисъл е и приетото заключение на в. л. инж. Н. В., неоспорено от страните. От същото е установено, че причината за настъпване на процесното ПТП е отнемане на предимство от страна на водача на лекия автомобил – ищеца и движение с несъобразена скорост на мотоциклетиста. Относно механизма на сблъсъка е посочено, че движещият се направо мотоциклет се е ударил с предната си гума в десния преден калник на извършващия маневра “завой в ляво” лек автомобил, като мотоциклетът се движел в лентата за движение направо със скорост 50 до 60 км./ч и до момента на удара не е променил посоката на движение, а скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била около 10 км/ч. ПТП би било избегнато, ако лекият автомобил е останал на мястото си, където се е бил преустроил за ляв завой. При реакция на мотоциклетиста на всяко разстояние по-малко от дължината на опасната зона на спиране / 43, 5 м/ сблъсъкът е бил неизбежен. При така създадената пътна обстановка ударът между двете МПС е бил неизбежен. ПТП би възникнало дори и ако мотоциклетът се е движел с разрешената в градски условия скорост 50 км/ч, при които опасната му зона за спиране е 37, 46 м - двойно по-голяма от необходимата за предотвратяване на сблъсък. Според изчисленията в експертизата ударът би бил избегнат при движение на мотоциклета със скорост 28 км/ч и реакция на водача му на 15 м. преди конфликтната точка. Предпазната каска има външна твърда повърхност и омекотявак вътрешен слой, което намалява значително ударът върху главата на носещия я.

- 2 -

Между страните няма спор, че в момента на удара ищцата е била без каска. Това обстоятелство е заявено от нея в обясненията й по реда на чл. 114 от ГПК. Същото се установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка А., която е очевидец на процесното ПТП. Видяла е “изхвърчащо” от мотоциклета тяло на момиче, което не е носело каска.

Видно от застрахователна полица № 06 105 0643629 / 26.12.2004 г. по отношение на процесния автомобил е имало застраховка “Гражданска отговорност” за срок от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., по сключен договор с третото лице- помагач.

С молба вх. № 15 / 21.07.2005 г. ответникът е уведомил третото лице-помагач за възникналото ПТП и образуваното наказателно производство против него. С уведомление № 16 / 12.06.2006 г. третото лице-помагач е уведомено за настоящето производство, в което предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Относно получените увреждания – фрактури на таза и черепа са приети основно и допълнително заключения на в.л. д-р В. В. със специалност ортопедия и травматология. От същите е установено, че ищцата е получила политравма- пенетриращи фрактури на черепната основа и черепния свод, фрактура на ІІ ребро в дясно/ не касае исковите претенции/ и фрактура на таза – дясна и лява пубисни кости. Описаните черепни травми са били причина за временна опасност за живота на пострадалата и срок на временна неработоспособност над 1 година.Фрактурата на таза е получена при падане върху терена на седалището. Тази травма е причинила болки по-високи по степен непосредствено след увреждането и ограничения в движенията и по-леки след това. Към момента на изготвяне на експертизата има непостоянна болезненост проявяваща се при интензивно физическо натоварване и промяна на климатичните условия.Прогнозата по-отношение на травмата на опорно-двигателния апарат е благоприятна – налице е пълно функционално възстановяване, няма стесняване на тазовия пръстен, което изключва възникване на проблеми при бременност и раждане от такова естество. В заключението си в.л. е пояснило, че носенето на каска е защита само при определени видове черепно-мозъчни травми, като при тези случаи ползуването й рязко намалява тежестта на увреждането. В други случаи защитата е незначителна или никаква . Така е и при фрактура на черепната основа, каквато травма е налице и у ищцата.

Във връзка с ЧМТ е прието заключение на в.л. д-р Д. със специалност неврохирургия. От заключението на в. л. / допълнено/ и поясненията в о.с.з. се установява, че се касае до тежка черепномозъчна травма като пряка последица от процесното ПТП, изразяваща се в мозъчна контузия, притискане на мозъка от черепни кости и кръвен съсирек, травматичен субарханоидален кръвоизлив и травматични фокуси в мозъчния паренхим.Травмата е вследствие прекият удар и контузията на мозъка от инерционните сили, довело до разкъсване на мозъчни съдове. Черепномозъчната травма е животозастрашаващо състояние и е довела до тежко временно разстройство на здравето. Мозъчното притискане от сформиралият се хематом и костни фрагменти е наложило животоспасяващо оперативно лечение / за проведеното оперативно лечение след възникване на увреждането и последвала втора операция са приети преписи от епикризи от Секция по спешна неврохирургия на МБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София/. Имала е нарушено съзнание вследствие на възникналия хематом в мозъка Травмата и последващото оперативно лечение са причинили силни болки и страдания на ищцата. Търпяла е ограничения на постелен режим за около 1 месец, а след това ограничения свързани с гледане на телевизия, четене, който ограничителен период е бил 3 месеца. При данни за епилептичния припадък е приемала антидепресанти. При ищцата е налице късна последица от травмата – синдром на посттравматична церебрастения изразяващ се в главоболие, апатия, лесна уморяемост, чието развитие в бъдеще е трудно предвидимо, като може да остане за цял живот. Това състояние налага приемане на симптоматични медикаменти. Към момента на изготвяне на заключението няма 100 % възстановяване .

Липсата на каска при възникване на ПТП води до по-висок риск и последствия по отношение тежестта на травмата. Според в. л. ползуването на защитно средство би намалило силата на удара, а това вероятно би обусловило по-лека по степен травма.

От приетото като доказателство уверение № 147 / 13.02.2006 г. на КСУ е видно, че ищцата е прекъснала обучението си по здравословни причини.

Горната фактическа обстановка се установява от описаните по-горе писмени доказателства и тези съдържащи се в приложеното НОХД № 118 / 2006 г. на ДРС, показанията на св. А. и заключенията на в.л.

Съобразявайки установените факти и обстоятелства, първият от предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД касасещ претърпените неимуществени вреди от ЧМТ се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размер от 12 750 лева.

Наказателното производство е прекратено със споразумение, одобрено от съда с определение, което е окончателно съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от НПК и съгласно 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгл.чл.222 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Силата на пресъдено нещо на присъдата, респ.споразумението във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително действие – чл. 413, ал. 2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по посочените по-горе въпроси /извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието/, като посочената разпоредба е приложима и за актовете по глава двадесет и девета предвид чл. 413, ал. 3 от НПК.От това следва, че силата на пресъденото нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието.

Преценявайки изложеното се констатира наличие на деликт – съществува кумулативна даденост на всички предпоставки – противоправно деяние, извършено виновно-при условията на непредпазливост и в резултат на него са настъпили здравословни увреждания у ищцата, вследствие на което същата е претърпяла

- 3 -

неимуществени вреди.Тези вреди се изразяват в болки и страдания от физическо и морално естество.

Безспорно установено е , че в резултат на извършеното от З. деяние е настъпило и процесното здравословно увреждане у ищцата -тежка закрита ЧМТ , състояща се в многофрагментно счупване на черепния покрив в двете теменни и челна област, двустранни мозъчни контузни огнища, счупен фрагмент от черепа в мозъка в дясно, субарахноидален травматичен мозъчен кръвоизлив, субдурален хематом, мозъчен оток довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, причинило за последната тежки по характер и степен неимуществени вреди. Причинната връзка е безусловно установена – вредите са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане причинено от ответника . В тази смисъл присъдата има задължителна сила.

Тежестта и степента на увреждане са установени от медицинската експертиза на в.л. д-р Д. и приетите писмени доказателства - епикризи. Противоправното деяние извършено от ответника е причинило болки и страдания на ищцата и е довело до сериозни по последиците си здравословни увреждания. Касае се до тежко по степен увреждане на особено жизнено важен орган – мозъка. Проведено е болнично лечение, включващо и спешна животоспасяваща операция. Увреждането е причинило множество неблагоприятни последици от морално и социално естество за ищцата - ЧМТ е обусловила неработоспособност за повече от една година, както и прекъсване на обучението й като редовен студент в посочоното учебно заведение. Същата е в съвсем млада възраст , би следвало да е активно трудоспособна, както и да може своевременно да придобие висшето си образование, което обаче в случая не е налице . Претърпяната травма е обусловила силни по тежест физически болки и страдания във връзка с проведеното оперативно лечение.Посоченото увреждане е наложило спазване на постелен режим, при който ищцата освен тежкото състояние, в което е била е изпитвала и дискомфорт в битово отношение от всякакво естество. След това е търпяла ограничения в обичайното си ежедневие и е била лишена от занимания свързани с четене, гледане на телевизия и др. за период от около три месеца. Това безусловно е причинило душевен дискомфорт. Естеството на травмата и спецификата на лечение е наложило провеждане на втора операция.

Освен всичко това е налице и късна последица от травмата– синдром на посттравматична церебрастения. В резултат на него ищцата също търпи болки от физическо и морално естество. Конкретните оплаквания се изразяват в главоболие, апатия, лесна уморяемост. Около две години след травмата същите не са отзвучали. Касае се за немалък период от време, през който са налице негативни изживявания и притеснения. Развитието на този синдром в бъдеще е трудно предвидимо, като една от прогнозите е, че може да остане за цял живот.

Изложеното обуславя извод, че са налице сериозни по характера си здравословни увреждания , причинени в резултат на деянието на ответника, като тези неимуществени по своя характер вреди следва да бъдат репарирани от З. . Предвид горните обстоятелства, както и с оглед възрастта на ищцата, а също и изискването на чл.51, ал.1 от ЗЗД за цялостно обезщетяване на вредите, респ. моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със социално-икономическите условия в страната ни, съдът намира, че сума в размер на 17 000 лева е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за репариране на неимуществените вреди, претърпени от нея.

Размерът на причинените от деянието неимуществени вреди, които не са елемент от фактическия състав на престъплението, така, както то е посочено в споразумението, е предмет на обсъждане в настоящото производство на база всички събрани по делото доказателства. Предмет на обсъждане могат и следва да бъдат и данните за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия /доколкото то също не е елемент от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен/, ако има надлежно направени възражения за това. В случая ответникът и третото лице-помагач са направили надлежно възражение в този смисъл, като считат, че поведението на ищцата е в причинна връзка с настъпилото ПТП.. Между страните не е имало спор относно релевантните данни и обстоятелства за правния спор, а спорът касае както бе посочено и по-горе размера на обезщетението.

Съдът намира, че определянето на по-ниско по размер от посочения обезщетение би довело до нарушаване на принципа за справедливост. Деликтната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана съобразно критериите посочени по-горе.

Определеното обезщетение следва да бъде намалено по размер поради уважаване възражението за съпричиняване. С оглед установената фактическа обстановка съдът приема възражението за съпричиняване за основателно, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намалява обезщетенията до размер от 12 750 лева.

Безспорно установените по делото обстоятелства за неправомерното поведение на пострадалата към момента на възникване на ПТП –пътуване с мотоциклет без да постави на главата си защитна каска, представляващо нарушение на чл. 135, ал.1, т.3 / в редакцията му преди изм. с ДВ бр.51 / 2007 г. , която разпоредба е приложима в случая доколкото се касае до материалноправна норма/.От показанията на свидетелката и обясненията на ищцата дадени по реда на чл. 114 от ГПК е установено, че К. е пътувала на мотоциклета управляван от С. и не е носела на главата си защитна каска и към момента на възникване на ПТП. В качеството си на пътник същата предприемайки пътуване с мотоциклет е имала задължение да постави на главата си защитна каска, но очевидно не е сторила това. Както бе посочено в резултат на процесното ПТП е възникнало увреждане – счупване на свода на черепа, което според събраните доказателства би било с по-малка тежест, ако е използувано предпазно средство. Предвид изложеното съпричиняването от страна на ищцата за настъпване на горепосочените вреди, съдът приема, че е в размер на 25 %. При този размер на съпричиняване, определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лева следва да бъдат намалено със сумата от 4 250 лева или дължимото обезщетение е 12 750 лева. Съдът прави това разграничение относно вида на черепната фрактура – счупване на свода и счупване на основата, доколкото безспорно установено е, че механизмът на възникване на втората фрактура на черепа не е свързан с носенето или не на защитна каска, т.е. ползуването на това защитно средство не изключва възникването на този вид фрактура.

- 4 -

За разликата над уважения размер от 12 750 лева до предявения размер от 35 000 лева искът като неоснователен следва да бъдат отхвърлен. Не се дължи обезщетение в размер по-голям от присъдения, а и същия би бил определен в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.

Основателен е и и вторият иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на другото увреждане – счупване на тазовите – лява и дясна пубисни кости и следва да бъде уважен до размер от 7 000 лева.

Следва да се имат предвид изложените по-горе съображения относно наличието на фактическия състав на непозволено увреждане и задължителната сила на споразумението. Безспорно установено е , че в резултат на извършеното от З. деяние е настъпило и това здравословно увреждане у ищцата. Същото е причинило болки страдания от физическо и морално естество. Обусловило е обездвижване и ограничения в движенията за период от около 60 дни. Ищцата е изпитвала физически болки от счупването и душевен дискомфорт, доколкото е нарушен обичайният й начин на живот обслужването й в битово отношение. Изживяла е притеснения, чувство на ограниченост и непълноценност.

Предвид вида и степента на това увреждане съдът счита , че определяне на обезщетение в размер на 7 000 лева е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Касае се до не лека по степен травма -счупване на таз, ищцата е в съвсем млада възраст. Въпреки функционалното възстановяване в период от около две години след възникване на увреждането ищцата макар и непостоянно продължава да търпи страдания от физическо естество, като изпитва болки при интензивно натоварване и промяна в атмосферните условия. Това отново обуславя ограничения и чувство на дискомфорт и ако избягването на физически натоварване зависи от волята на ищцата и е преодолимо при спазване на определен от нея режим, то промяната в атмосферните условия неизбежно обуславя посочените страдания.

С оглед на изложеното за репариране на тези вреди ответникът следва да заплати обезщетение в размер на 7 000 лева. Определянето на по-високо по размер обезщетение би нарушило принципът за справедливост. Съдът взема предвид това, че е налице пълно функционално възстановяване, не са налице усложнения и сериозни последици от травмата. Това ославя извод, че не се налага определяне на по-високо по-размер обезщетение. Искът за разликата до предявения размер от 10 000 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Налице са парични задължения, които ответникът дължи на ищцата. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на тези задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана.Това означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на деликта, който е съответно денят на настъпване на ПТП, респективно увреждането – 14.06.2005 г. и до окончателно заплащане на сумите.

Ищцата е сторила разноски по водене на делото в размер на 105 лева за възнаграждения на в.л., а ответникът разноски в размер на 1 170 лева, от които

1 100 лева адвокатско възнаграждение и 70 лева разноски за заключение на в. л. Съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете ищцата дължи на ответника разноски по водене на делото в размер на 610, 42 лева изчислени по компенсация.

Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 790 лева по сметка на КОС, тъй като ищцата е била освободена от внасянето й при предявяване на исковете.

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Й.К.З. *** да заплати на В.С.К. *** е на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило здравословно увреждане - тежка закрита ЧМТ , състояща се в многофрагментно счупване на черепния покрив в двете теменни и челна област, двустранни мозъчни контузни огнища, счупен фрагмент от черепа в мозъка в дясно, субарахноидален травматичен мозъчен кръвоизлив, субдурален хематом, мозъчен оток довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, което увреждане е възникнало в резултат на станало на 14.06.2005 г. ПТП, извършено от Й.К.З. с управлявания от него лек автомобил “Фиат Типо”с регистрационен № КН 44 – 69 АК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2005 г. до окончателното й заплащане, като искът до пълния му предявен размер от 35 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.К.З. *** да заплати на В.С.К. *** е на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 7 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило здравословно увреждане – фрактури на тазовите кости – лява и дясна пубисна кост довело до затрудняване движенията на тялото и крайниците, което увреждане е възникнало в резултат на станало на 14.06.2005 г ПТП, извършено от Й.К.З. с управлявания от него лек автомобил “Фиат Типо”с регистрационен № КН 44 – 69 АК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2005 г. до окончателното й заплащане, като искът до пълния му предявен размер от 10 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен .

ОСЪЖДА В.С.К. *** да заплати на Й.К.З. *** разноски по водене на делото в размер на 610, 42 лева изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА Й.К.З. *** да заплати по сметка на КОС д. т. в размер на 790 лева.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14 дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :