Кюстендилският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шеста
година в състав:
Председател: Р.С.
при участието на секретаря Ф.Ч. ,като разгледа докладваното от съдия Р.С. ***
по описа за 2006г.на КОС,за да се произнесе,взе предвид:
“Хидрострой Юг” АД, със седалище гр.Сандански , е
предявило против “Хидрострой Рилци”
АД със седалище:гр.Дупница, искове:1. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за общо 10634 лева, представляваща
неиздължена цена на доставени от ищеца на ответника
–съответно по фактура №2311/30.06.2003г.:бетон М 400-147,61куб.м;бетон М
250-58,35 куб.м и замазка М200-62,90 куб.м – в размер на сумата 5312,13лв.и по
фактура № 2553/28.11.2003г.-бетон М200-12куб.м и бетон М 250-51,64куб.м,както и
превоз на същите-в размер на сумата 5327,18лв. и 2. по чл.86,ал.1-ЗЗД –
обезщетения за забава в размер на мораторната лихва
за периода 28.11.2003г.-31.12.2005г.-съответно за първата от сумите – в размер
на 1396лв. и за втората – 1396,89лв.или общо 2792,89лв. Ищцовото
дружество моли за присъждане и на
сторените разноски по воденето на делото.
Ответното
търговско дружество не оспорва претенциите досежно фактура
№2311/30.06.2003г.,признавайки исковете,като оспорва тези по фактура №
2553/28.11.2003г.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства и доводите на страните, при условията на
чл. 188 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори,че на 30.06.2003г.между
страните е сключен договор за покупко-продажба на бетон М 400-147,61куб.м;бетон
М 250-58,35 куб.м и замазка М200-62,90 куб.м ,чиято обща стойност възлиза на
20312,13лв.,като за това е оформена и №2311/30.06.2003г.Безспорно е и,че това
задължение е частично погасено до размер на сумата 5312,13лв.
През м.08.2003г.между страните също
са били налице договорни правоотношения ,касаещи покупко-продажба на бетон
М200-12куб.м и бетон М 250-51,64куб.м, включваща и разходите за превоза му до
обект,изграждан от ответното дружество, които са оформени с фактура
№2553/28.11.2003г.
Доколкото
ответникът е оспорил,че е получател на
стоката, предвид липсата на
удостоверяване на това обстоятелство с подписването на посочената
фактура ,по делото са представени експедиционни бележки(резписки)
№№ 104393;104 383;104 385;104 382;104 388;104 392;104 309;104 391;104 386;104
389;104 387;104384 и104 394-всички с дата 19.08.2003г.,касаещи извозване на
количества бетон 250 – общо в размер на 51,64 куб.м ; както и такива разписки с
дата 14.08.2003г. (№№ 104 375;104 423 и 104 424)относно бетон м.200 с общо
количество 12 куб.м,респ.товарителници с посочен товародател “Хидрострой”-Дупница,за извършен транспорт със собствен
превоз на ищцовото дружество”Хидрострой-ЮГ”-АД-Сандански от същите дати .Във връзка с оспорване
обстоятелството,че е получена стоката, са събрани и гласни доказателства,като
от показанията на свид.Л.Б. се установява,че
количествата бетон по визираните експедиционни бележки са доставени на обект на
ответника и предадени на негов представител-технически ръководител на обекта
,чийто подпис е положен на бележките. По делото не се твърди и не са
представени доказателства, че купувачът е извършил плащане по тази фактура.
От
изготвеното от в.л.З.Д. заключение се установява,че остатъкът от задължението
по първата фактура -след приспадане на суми,преведени с платежни нареждания в
полза на ищеца с дати 03.07.2003г. и 16.07.2003г.,възлиза на 5312,13лв.;докато
по втората от посочените фактури няма данни да са извършени плащания,при което
сумата по нея е 5327,18лв. или сборът на тези суми е 10639,31лв.;респ.размерът на мораторната
лихва за исковия период 28.11.2003г.-31.12.2005г. върху така определения общ
размер е 2752,28лв.
С оглед
на това, съдът счита за безспорно установено, че между страните са възникнали
продажбени правоотношения при условията на ТЗ (срвн.чл.286
ТЗ във вр.с чл.1,ал.1-ТЗ). Продавачът – ищцовото дружество е изпълнил задължението си да предаде
вещите ,предмет на договорите, което е удостоверено с подписването на фактура №
2311/30.06.2003г. от ответника и не се оспорва от последния , а по втората - от
представените по делото експедиционни бележки и събраните гласни доказателства
относно същото обстоятелство.
При иск за изпълнение на задължение, какъвто е
и настоящия иск, в тежест на всяка от страните по договора е да установи
изпълнението на своето задължение по договора. Ищецът – продавач не може да
доказва, че ответникът – купувач не е изпълнил задължението си, тъй като
отрицателните факти не подлежат на доказване. Ответникът – купувач е тоя, който
при установено получаване на вещта, предмет на договора, при предявен
впоследствие иск за плащане на цената, следва да докаже, че е изпълнил това си
задължение.
По настоящето дело ответникът не
сочи никакви доказателства, с оглед на което съдът приема за безспорно, че
същият е в неизпълнение по договорите.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ –
иск на продавача за осъждане на купувача да изпълни задължението си да заплати
уговорената в договора цена. Искът е доказан по основание и размер спрямо
ответника, поради което ще бъде уважен изцяло за търсената сума (съвпадаща с
установения от в.л.размер).
Доколкото
падежът е този момент,който е определен за осъществяване на дължимия разултат,а съгласно чл.327-ТЗ/аналогично на
чл.200,ал.2-ЗЗД/ срокът за изпълнение на договора е определен от закона,в
случая падежът на вземането настъпва с
изтичането на срока – респ.предаването на вещите.Ищецът претендира
обезщетение за забава от по-късен момент (началната дата на исковия период е
28.11.2003г.),поради което и искът по чл.86-ЗЗД се явява основателен,но до
размера,определен посредством експертизата (срвн.цитираното
заключение на в.л.Д.)-т.е.този иск ще бъде уважен в размер на
2752,28лв.,респ.до пълния предявен такъв – ще бъде отхвърлен.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК се
присъждат сторените по делото от ищеца разноски
по компенсация,като същите възлизат на 1160,48лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Хидрострой
Рилци” АД със седалище:гр.Дупница да заплати на “Хидрострой Юг” АД, със
седалище гр.Сандански , на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ –
сумата общо 10639,31 лева,
представляваща неиздължена цена на доставени от ищеца
на ответника –съответно по фактура №2311/30.06.2003г.:бетон М
400-147,61куб.м;бетон М 250-58,35 куб.м и замазка М200-62,90 куб.м – в размер
на сумата 5312,13лв.и по фактура № 2553/28.11.2003г.-бетон М200-12куб.м и бетон
М 250-51,64куб.м,както и превоз на същите-в размер на сумата 5327,18лв. ;както
и на осн.чл.86,ал.1-ЗЗД – сумата 2752,28лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва
върху горепосоченото задължение за периода 28.11.2003г.-31.12.2005г.,като искът
по чл.86,ал.1-ЗЗД за разликата до пълния му размер – 2792,89лв.,ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “Хидрострой
Рилци” АД със седалище:гр.Дупница да заплати на “Хидрострой Юг” АД, със
седалище гр.Сандански , разноски по компенсация за тази инстанция в размер на 1160,48лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните за изготвянето му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: