Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил,28.VІІ.2008 г.

Кюстендилският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и осма година,в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: В.Б.

Е.С.

при участието на секретаря В.С. ,като разгледа докладваното от председателя Г.М. ГД № 202/2006 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред въззивната инстанция на осн.§ 2, ал.1 от ПЗР на ГПК/ публикуван ДВ бр.59/2007 г./е при условията на глава осемнадесета на дял втори от отмения с него ГПК.

Ищците М.П.К. ЕГН **********, А. С. К. ЕГН ********** и К.П.К. ЕГН ********** ***,а9 с въззивна жалба вх.№ 750/23.ІІ.2006 г. ОБЖАЛВАТ РЕШЕНИЕ № 149/6.ІІ.2006 г.по гр.д.№ 529/2005 г.на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлен искът им с правно основание чл.227,б.”в” ЗЗД за отмяна на договора за дарение на недвижим имот,описан в н.а.№ 144,т.Х,дело № 3229/16.ХІІ.1997 г.,заверен от нотариуса при Районен съд гр.Дупница,а именно парцел ХХХVІ-3069 в кв.153 по плана на гр.Дупница,ведно с построената в него жилищна сграда,състояща се общо от три стаи,кухня и мазе,целият с площ от 479 кв.м.,при съседи:улица,Н. и А. Т.,М. Я. Д. и Т. Б. Д.,като родителите-дарители запазват пожизнено правото си на обитаване на една кухня в пристройката на къщата и сервизните помещения,по съображения за неправилност и искане за отмяната му и уважаването на претенцията им.

С определението си от 30.ІІІ.2006 г.въззивната инстанция на оснчл.100,ал.3 във вр. с ал.1 ГПК/ отм./ е оставила без движение исковата молба с указания на ищците в 7-дн.срок да уточнят с писмена молба с препис за ответника времето и начина,по който са претендирали от него да им дава издръжка.С молба от 14.ІV.2006 г./л.24/ те са уточнили горепосочените обстоятелства,заявявайки,че от м.юли 2003 г.ежемесечно са искали от ответника В.П. лично ,или чрез роднини финансова помощ,като заплащане на разходите за ток,пода и част от лекарствата им,но са получавали отказ от негова страна.

В хода на процеса пред окръжния съд на 13.V.2006 г.е починала въззивницата А. С. К.,която видно от удостоверение № 002405/22.V.2006 г.на община Дупница/л.30/ е оставила за наследници съпруга си,също въззивник М.П.К. и децата си В.М.М. и въззиваемия В.М.П..На осн.чл.120 ГПК/ отм./ в процеса,в качеството си на нейни правоприемници са се конституирали съпругът й М.П.К. и дъщеря й В.М.М.,които поддържат жалбата на праводателката си и искат отмяната на решението на ДРС.

Синът на А. К. въззиваемият В.П. е заявил,че не желае да встъпи в качеството на нейн правоприемник. Оспорва основателността на жалбата и моли решението на ДРС да се остави в сила.В.П. с решение № 17/14.І.2007 г. по гр.д.№ 237/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд е поставен под пълно запрещение.Органът по настойничество и попечителство при община Дупница му е определил в състава на настойническия съвет за настойник сестра му В.М. и за зам.настойник Ю. Х. М..С оглед обстоятелството,че В.М. е встъпила в процеса на осн.чл.120 ГПК/ отм./ като въззивница след смъртта на майка им А. К. и изразеното й становище за отмяната на решението на ДРС и уважаване на иска по чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД против В. М.,окръжният съд е счел,че е налице хипотезата на чл.16,ал.6 ГПК/ отм./,и тъй като има противорие на интересите им на осн.чл.25,ал.1 от ЗПП във вр. с чл.21,т.3 ЗПП е допуснал предоставяването по делото на правна помощ на въззиваемия,изразяваща се в процесуално представително и защита с определение от 12.V.2008 г.С последващото си от 30.V.2008 г. е назначил за тази цел посочената от председателя на АК-гр.Кюстендил адвокат Е.И.В. ***.

Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно при условията на чл.209,ал.1 ГПК/ отм./ изцяло валидността и допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение, а правилността му въз основа доводите на страните,като и вътрешното си убеждение,прие за установено следното:

Жалбата е допустима,в частта й против решението на Дупнишкия районен съд,с което е отхвърлен искът по чл.227,а.1,б.”в” ЗЗД за разваляне на дарението ,оформено с н.а.№ 144,т.Х,дело № 3229/1997 г. на нотариуса при този съд на 5/6 ид.ч. от жилищната сграда и терена на УПИ ХХХVІ-3069 в кв.153 по плана на гр.Дупница,в който е построена тя.В частта за дарението на 1/6 ид.ч. от сградата, отнасяща се за наследствените права на въззиваемия В.М.П. от починалата в хода на производството пред втората инстанция въззивница А. С. К. - негова майка,с оглед изявлението му,че няма да встъпи на осн.чл.120 ГПК/ отм./ в процеса,като нейн правоприемник,тя е процесуално недопустима и производството по делото следва да се прекрати, а решението на ДРС в тази част да се обяви за вляло в сила.В останалата й част жалбата е допустима,но разгледана по същество е неоснователна.Решението на ДРС за отхвърляне на исковете по чл.227,ал.1,б.”в”ЗЗД е валидно,допустимо и по същество-правилно,поради което въззивната инстанция в нея, го остави в сила.

С приложеният на л.3 в първоинстанционното производство н.а.

№ 144,т.Х,дело № 3229/1997 г. на нотариуса при ДРС дарителите М.П.К.,съпругата му А. С. К. и сестра му К.П.К. е оформен нотариално договорът за дарение на сина и племенника им В.М.П. с УПИ-парцел ХХХVІ-3069 в кв.153 по плана на гр.Дупница,ведно с построената в него жилищна сграда,състояща се общо от три стаи,кухня и мазе,целият с площ от 479 кв.м.,при съседи:улица,Н. и А. Т.,М. Я. Д. и Т. Б. Д..От приетите във въззивната инстанция н.актове № 52,том ІІ,дело № 932/1957 г. и № 43,том І дело № 99/1959 г. и н.а. № 37,т.V,дело № 1764/1974 г. /л.62 ,63 и 64/ се установяват правата на на собственост на дарителите върху този имот, съответно върху жилищната сграда само за родителите на надарения в режим на СИО,тъй като е изградена по време на брака им с учредено право на строеж, а теренът й е съсобствен само на М.П.К. и сестра му К.П.К. по наследство от родителите им за двамата,както и върху ¼ ид.ч.по дарение от сестра му Н. П. С. за М..

С уточнителната си молба депозирана на 14.ІV.2006 г.пред окръжния съд въззивниците са заявили,че от м.юли 2003 г. ежемесечно са искали от надарения В.М.П. средства за издръжката си,лично или чрез роднини,но са получавали отказ от негова страна.В с.з. на 20.VІ.2006 г.пред окръжния съд по реда на чл.114 ГПК/ отм./ той е направил признание,че не им е давал такава,тъй като заплата му е била ниска-200 лева и не е имал финансова възможност да им я предоставя. От приетите от първата инстанция медицински документи е видно,че ищците са с увредено здраве:съответно на К.П.К. с ЕР № 1705/20.Х.1997 г.й е определена диагноза : остеортроза и сродни състояния,артрозна болест: спондолоартроза, двустраннагонартроза.Начална двустранна коксартроза-болест от ІІ степен. Хипертонично сърце.С ЕР от 22.ІІ.2005 г. на М.П.К. е определен срок на инвалидност до 1.VІІІ.2008 г.,тъй като страда от инсулинозависим диабет и други съпътствуващи го заболявания.От епикриза изх.№ 95/11.ІІ.2005 г./л.24/ на А. С. К. се установява,че тя е страдала от онкологично заболяване:карцинома гландуле маме декстра,което е наложило оперативна намеса за отстраняване на туморното образование на дясната й гърда.С показанията на св.П. районният съд установил единствено влошените взаимоотношения между страните.И пред въззивната инстанция ищците не са аганжирали доказателства в подкрепа на твърденията си в уточнителната на исковата си молба,че от м.юли 2003 г. са започнали да търсят от надарения от тях ответник издръжка,от която са се нуждаели и той им я е отказъл без оневиняваща го причина.От заключение вх.№ 2913/8.ХІ. 2006 г.в деловодството на окръжния съд,на извършената съдебно-счетоводна експертиза от в.л.М. Ш. се установява,че за спорния период м.юли 2003 г.-м.май 2005 г. средно месечните доходи от пенсиите на семейството на ищците М. и А. К. са по-големи от разходите по таблицата на Националния статистически институт на РБ, а тези на ищцата К.К. са по-малки от тях.От медицинското удостоверение ,издадено на 10.ХІ.2006 г., от психиатричния кабинет на МБАЛ ”Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Дупница/л.51 от делото на КОС/ е видно,че въззиваемият страда от около 10 години от сериозно психическо заболяване парноидна шизофрения-непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит.

Параноиден синдром. Това заболяване наложило с решение № 17/14.І.2007 г. по гр.д.№ 237/2007 г. Кюстендилският окръжен съд да го постави под пълно запрещение.Невъзможността за ответника поради болестта си да се грижи за себе си, го поставя в обективна невиновна невъзможност по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД,да престира издръжка на дарителите си,от която първите двама- родителите му М. и А. К. с оглед размера на пенсиите му не са се и нуждаели.В този смисъл решението на ДРС е правилно и следва да се остави в сила в частта му за отхвърлянето на иска по чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД заявен от М.,К. и А. К. за отмяна на дарението на 5/6 ид.ч. на жилищната сграда и за целия терен на имота,в който е построена, а за 1/6 ид.ч. от сградата,производството пред КОС следва да се прекрати,тъй като жалбата е недопустима.

Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.208,ал.1 ГПК/ отм./ и чл.209,ал.1 ГПК/ отм./КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 149/6.ІІ.2006 г.по гр.д.№ 529/2005 г.на Дупнишкия районен съд,в частта му за отхвърлянето на иска по чл.227,ал.1,б.”в”ЗЗД за отмяна на дарението на недвижим имот,описан в н.а.№ 144,т.Х,дело № 3229/16.ХІІ.1997 г.,заверен от нотариуса при Районен съд гр.Дупница,а именно УПИ парцел ХХХVІ-3069 в кв.153 по плана на гр.Дупница,и за 5/6 ид.ч. от жилищна сграда в него,състояща се общо от три стаи,кухня и мазе,целият с площ от 479 кв.м.,при съседи:улица,Н. и А. Т.,М. Я. Д. и Т. Б. Д..

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в частта му за обжалването на решението,отхвърлящо иска по чл.227,ал.1,б.”в”ЗЗД на М., К. и починалата в хода на процеса пред окръжния съд А. К. за отмяна на дарението на 1/6 ид.ч.от жилищната сграда,

съответна на наследствените права на въззиваемия В.М.П. върху нея и ГО ОБЯВЯВА за влязло в сила в нея.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: