Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил,17.V.2006 г.

Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шеста година,в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С.

В.Б.

при участието на секретаря В.Б. ,като разгледа докладваното от председателя Г.М. ВГД № 52/2006 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивна жалба вх.№ 4588/27.ХІІ.2005 г. работодателят “Водоснабдяване и канализация- Дупница”ЕООД-гр.Дупница, ул.”Неофит Рилски” № 19 ОБЖАЛВА РЕШЕНИЕ № 834/12.

ХІІ.2005 г.по гр.д.№ 551/2005 г. на Дупнишкия районен съд,с което срещу него са уважени предявените от И.В.М. ЕГН ********** *** община Дупница,област Кюстендил обективно съединени искове по чл.344, ал.1т.1,2 и 3 КТ и е признато за незаконно и отменено уволнението му със заповед № 00018/26.V.2005 г. от управителя на въззивното дружество,с която на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ и заповед № 66/26.V.2005 г.е прекратено ТПО с М. за дисциплинарните нарушения посочени във втората заповед,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност “автомонтьор” в отдел “ЕМО” и му са присъдени обезщетение за имуществените вреди от 6-месечната принудителна безработица в периода 26.V.2005 г.-26.ХІ.2005 г. в размер на 2 045,70 лева,ведно с лихвите от 31.V.2005 г. и разноските му по водене на делото 150 лева,а на ДРС 111,83 лева държавна такса и 30 лева за възнаграждението на вещото лице.Въззивното дружество е навело основания за неправилност на първоинстанционното решение с разпоредбата на чл.193 КТ и иска отмяната му с отхвърляне и на трите иска,поради неоснователност.

Въззиваемият,чрез процесуалният си представител адв.Г. с писмено възражение вх.№ 551/05 от 10.І.2006 г. е възразил срещу основателността на жалбата и моли решението да се остави в сила.

Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно при условията на чл.209,ал.1 ГПК изцяло валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а правилността му въз основа доводите на страните,събраните от двете инстанции доказателства, закона и вътрешното си убеждение,го остави в сила в тях,по следните съображения:

Жалбата е допустима,тъй като е постъпила в срока по чл.197 ГПК от работодателя, имащ правен интерес да обжалва решението на районния съд ,с което са уважени против него исковете на М..Разгледана по същество,тя обаче е неоснователна. Решението е валидно,допустимо и правилно, поради което окръжният съд го остави в сила.

Страните са били в безсрочни трудови правотношения до прекратяването им със заповед № 00018/26.V.2005 г. от управителя на въззивното дружество,с която на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ и заповед № 66/26.V.2005 г. М. е уволнен за дисциплинарните нарушения посочени във втората заповед от заеманата от него преди това длъжност”автомонтьор” в отдел”ЕМО” на “ВиК - Дупница”ЕООД.С последната в два пункта работодателят е мотивирал дисциплинарнато уволнение на И.М. с тежките му системни нарушения на трудовата дисциплина ,изразяващи се в следните действия-разпространение в началото на м.април 2005 г.пред местните средства за масова информация неверни твърдения за дружеството,че е доведено до състояние на фалит и отказ да обясни въз основа на какъв източник на информация го е направил/,а това не е вярно/,с което е уронил доброто име на предприятието и довел до неблагоприятни последици за дружеството; отсъства от работа неправомерно на 22 февруари и на 31 март по цял ден, а в периода от 1 до 14 април 2005 г. по няколко часа без да му е разрешен отпуск по законоустановения ред.

След получаването на писмо вх.№ 400/4.ІV.2005 г. във “В И К”ЕООД-гр.Дупница,в което Общински съвет-Дупница в качеството си на принципал на дружеството и на осн.т.10,т.13 и т.14 от Договора за възлагане на управлението му иска незабавна информация,придружена със съответните документи-баланси,отчет за приходи и разходи,щатно разписание,фирми 76,списък на всички действуващи договори и споразумения ,тъй като от направени изявления в местните медии,включително и на Кмета на общината,който е създал кризисен щаб се твърди,че е застрашено водоподаването в общината,поради това,че в дружеството цари безредие и хаос,управителят издал заповед № 5/25.ІV.2005 г.С нея на осн.чл.193 от КТ във връзка с направено публично изявления пред местната кабелна телевизия “Рила” наредил И.М. да му представи чрез дневника за входяща поща обяснения по въпроса:Какви са основанията му,за да твърди пред журналисти и пред камерата на ТВ”Рила” в началото на м.април 2005 г.,че “В и К”-Дупница”ЕООД е доведено до състояние на фалит,

определяйки за отговорник за изпълнението й инж.Емил Ковачев.Тя

била връчена на Милошев на 26.ІV.2005 г.,но той не дал исканите му обяснения по първото нарушение.Изводите за съдържанието на заповед № 5/25.ІV.2005 г. на въззивния съд се различават от тези на Дупнишкия районен съд,който погрешно е приел,че работодателят е делегирал на инж.Ковачев изслушването на М. по чл.193 ,ал.1 КТ.Окръжният съд приема,че със заповедта управителят на “ВИК –Дупница”ЕООД го оправомощил само да му я връчи,като евентуалният му отказ се документира със свидетели.Следователно с връчването й на 26.ІV.2005 г. М. е бил поканен по реда на чл.193,ал.1 КТ да депозира обясненията си пред работодателя за визираното нарушение в пункт първи на заповедта му за дисциплинарно уволнение чрез дневника за входяща поща, а не пред инж.К..Решението на районния съд,обаче за незаконноста на извършеното дисциплинарно уволнение за нарушението на М. по пункт първи е правилно,въпреки,че основанието за това не е посоченото от него нарушение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ. Въззивният съд прие,че работодателят,

в чиято тежест е да докаже законността на уволнението, не е установил М. да е осъществил тежкото дисциплинарно нарушение,визирано в пункт първи от заповедта за уволнението му. За нарушенията по пункт втори от заповедта му за дисциплинарно уволнение окръжният съд приема изводите на първата инстанция,че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193,ал.1 КТ да изслуша или приеме писмените обяснения на М. за неоправданите му отсъствия от работа на 22 февруари и на 31 март 2005 г.по цял ден, а в периода от 1 до 14 април 2005 г. по няколко часа.Освен съдържащото се в ЛТД на М. обяснение с вх.№ 699/20. V. 2005 г. на инж.К. до управителя на “ВИК-Дупница”ЕООД за отказа на въззиваемия да бъде изслушан”какво е правил по време на работа на 22.ІІ.2005 г. и 31.ІІІ.2005 г. “ и показанията на св.К. разпитана от втората инстанция,с които, не се установява изпълнението на задължението на работодателя по чл.193,ал.1 КТ за нарушенията по пункт втори от заповедта за дисциплинарно уволнение на М., той не е аганжирал други доказателства,поради което окръжният съд споделя напълно фактическите и правни изводи на районния за незаконността на уволнението,поради нарушение на тази процесуална норма.

С оглед гореизложените съображения правилно е решението на ДРС за обявяване незаконността и отмяната на дисциплинарното уволнение на М. и въззивната инстанция го остави в сила.От изхода на спора по чл.344,ал.1,т.1 КТ е във функционална зависимост и решението по претенциите на М. за възстановяване на заеманата преди незаконното му уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за 6-месечната принудителна безработица от него ,

последната установена от констатацията,извършена от окръжния съд от трудовата му книжка.Районният съд правилно е възстановил М. на длъжността автомонтьор” в отдел “ЕМО” и са му присъдени

обезщетение за имуществените вреди от 6-месечната принудителна безработица в периода 26.V.2005 г.-26.ХІ.2005 г. в размер на 2 045,70 лева/виж заключение вх.№ 551/05 от 27.ІХ.2005 г. нао в.л.Л. стр.38-40/,ведно с лихвите от 31.V.2005 г. и разноските му по водене на делото 150 лева,а на ДРС 111,83 лева държавна такса и 30 лева за възнаграждението на вещото лице,поради което първоинстанционното решение ще бъде оставено в сила.

Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.208,ал.1 ГПК,КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 834/12.ХІІ.2005 г.по гр.д.№ 551/2005 г. на Дупнишкия районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30-дн.срок от получаването на съобщенията,че е изготвено пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: