Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 31.05.2006 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на двадесет и четвърти януари

през двехиляди и шеста година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.М.

ЧЛЕНОВЕ : Р.С.

В.Б.

при секретаря Р.Т.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2005 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

Социално-педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. П., АК гр. Кюстендил е обжалвал с въззивна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 09.06.2005 г., постановено по гр. д. №1780 / 2004 г. по описа на същия съд, в частта му, в която уволнението на Л.А.Г. *** е признато за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № 377 / 01.09.2004 г. на Директора на Социално-педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино, с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л.А.Г., Л.А.Г. *** е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност “възпитател” и Социално- педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино е осъден да заплати на Л.А.Г., Л.А.Г. *** на основание чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 2 018, 34 лева, представляваща обезщетение за времето от 02.09.2004 г. до 02.03.2005 г., през което същият е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2004 г. до окончателното й заплащане. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска се отмяна и постановяване на решение,с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемият Л.А.Г. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски по водене на делото пред тази инстанция.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за правилно и го оставя в сила в частта, в която исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са уважени Съображенията за това са следните :

Страните по делото са били в трудово правоотношение възникнало на основание сключен между тях трудов договор, като по силата на допълнително споразумение № 45 / 18.10.1999 г. ищецът е заемал длъжност “възпитател” в ответния социално-педагогически интернат, негов работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ.

За учебната 2003 / 2004 г. на 30.10.2003 г. от Началника на РИО на МОН гр. Кюстендил е бил утвърден Списък – образец № 1 за ответния социално-педагогически интернат, като общата численост на персонала е била 38, 5.

С обжалваното решение КРС е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като е признал процесното уволнение за незаконно и е отменил заповедта, с която е извършено, по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и е възстановил ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност “възпитател”, както и по чл. 344, ал.1, т.3 във вр с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 2 018, 34 лева, като за разликата над тази сума до предявения размер от 2 040 лева искът е отхвърлен, като неоснователен. Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са уважени. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С оглед самостоятелно установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изложеното искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е извършено е основателен. Решението на КРС, с което същият е уважен е правилно.

Работодателят е следвало да изпълни задължението си и да извърши подбор , доколкото се заличават само част от бройките за тази длъжност , а друга част остават да съществуват по щатно разписание.

Подборът е следвало да бъде извършен съобразно критериите визирани в чл. 329 от КТ. Двата основни критерия , по които следва да се извърши подбора са визирани в чл. 329 , ал. 1 от КТ и това са квалификация и начин на работа , като следва да останат на работа тези , които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съвсем ясно е ,че подборът изисква съпоставяне на данните по тези два критерия спрямо всички лица , заемащи една и съща по вид длъжност . С последното се е съобразил и работодателя , като не се спори , че всички лица са били включени при извършване на подбора. Работодателят обаче не се е съобразил с цитираната по-горе разпоредба и е извършил един незаконосъобразен подбор. Недопустимо е смесването на разпоредбта на чл. 333 от КТ , предвиждащ различни видове закрила за различни категории лица с разпоредбата на чл. 329 от КТ. Данните по делото сочат, че на работа са останали лица имащи еднаква квалификация с тази на ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства , че при извършване на подбора е приложен и вторият критерии по чл. 329 от КТ. В представения протокол такъв анализ липсва. Разпитаните по делото свидетели участвували като членове в комисията извършила подбора при процесното уволнение също не сочат в показанията си, че е обсъждан начина на работа на лицата измежду които се извършва подбор. Твърденията във въззивната жалба са в обратния смисъл , като се сочи , че начина на работа е обсъждан. Доказателства в този смисъл във въззивното производство не са събрани , не са и поискани от въззивника . Доколкото се касае до трудов спор , доказателствената тежест е за работодателя и същия следва да посочи доказателства установяващи обстоятелствата, на които основава твърденията си . Това в случая не е сторено , поради което следва извод , че уволнението е извършено в нарушение на изискванията на чл. 329 от КТ.

Предвид основателността на първия иск, то основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. С отмяна на уволнението като незаконно трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало и преди това, поради което Л.Г. следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност “възпитател” в ответния социално-педагогически интернат.

Правилно е уважен до размер от 2 018, 34 лева и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. Налице са предпоставките за уважаване на иска. Ищецът е останал без работа в законоустановения по чл. 225, ал.1 от КТ 6 месечен срок от 02.09.2004 г. до 02.09.2004 г. и е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение поради незаконното му уволнение.По този начин същият безспорно е претърпял имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. Предвид това работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ за посочения по-горе 6 месечен срок определено на база чл. 228 от КТ. В случая дължимата сума е 2 018, 34 лв. Предвид основателността на този иск основателна е и претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба 27.10.2004 г. до окончателното заплащане на сумата и такава е присъдена на основание чл. 86 от ЗЗД при наличие на неизпълнено парично задължение.

Направеното от въззивника възражение за съдебно прихващане между полученото от ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 2 018, 34 лева и заплатеното му обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 2 037, 18 лева при условията на евентуалност, настоящата инстанция приема за процесуално допустимо, но по същество неоснователно. По делото бе установено задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Въззивникът претендира връщане на сумите получени от въззиваемия като обезщетения по чл. 222, ал. 3, които е получил при прекратяване на трудовото му правоотношение. КОС приема, че сумите не се дължат от ищеца, тъй като посоченото обезщетение не е обусловено от законността на уволнението. Същото безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят не може да претендира отново заплащане на обезщетение на посоченото основание. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои.

Обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на ПОСВ, независимо от основанието за прекратяване, като размерът на обезщетението е в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е работил през последните 10 години от трудовия му стаж при същия работодател, обезщетението е в размер на БТВ за 6 месеца. Обезщетението на това основание се заплаща само веднъж.

Няма спор, че обезщетението е получено от ищеца при наличие на посочените условия. Няма пречка обезщетение на посоченото основание да бъде кумулирано с обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Само отмяната на уволнението в случая не е достатъчно, а зависи и от реалното връщане на работника или служителя на работа. Последното е възможно след влизане в сила на съдебното решение, с което искът по чл.344, ал., 1, т.2 от КТ е уважен и спазване на законоустановения двуседмичен срок по чл. 345, ал.1 от КТ. Ако тези изисквания не бъдат налице, то следва прекратяване на ТПО и тогава обезщетението е дължимо платено. Към този момент наличието на тези обстоятелства не може да бъде преценено. Предвид това възражението за прихващане между двете получени обезщетения, с което се цели връщане на полученото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Обезщетението по чл.225, ал. 1 от КТ е дължимо на ищеца до размер от 2 018, 34 лева и искът правилно е уважен до този размер.

С оглед изложеното решението на КРС, с което исковете са уважени е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. На въззиваемия се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на 50 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския районен съд от 09.06.2005 г., постановено по гр. д. № 1780 / 2004 г. по описа на същия съд, в частта му, в която уволнението на Л.А.Г. *** е признато за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № 377 / 01.09.2004 г. на Директора на Социално-педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино, с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л.А.Г., Л.А.Г. *** е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност “възпитател” и Социално-педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино е осъден да заплати на Л.А.Г. *** на основание чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 2 018, 34 лева, представляваща обезщетение за времето от 02.09.2004 г. до 02.03.2005 г., през което същият е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2004 г. до окончателното й заплащане.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Социално-педагогически интернат “ Г.С. Раковски”, с. Пелатиково, Община Невестино да заплати на Л.А.Г. *** разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :