Р Е Ш ЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Кюстендил, 07 март 2007г.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в публично заседание, проведено на девети януари, двехиляди и седма година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Е.С.

при участието на секретаря Р.Т.,след като разгледа докладваното от съдия Е.С.,*** N 322/2005г. по описа на КОС и ,за да се произнесе взе предвид

следното:

ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр.Кюстендил, т. "Велбъжд "№1 е предявила срещу Х.Д.Р., в качеството му на ЕТ"Х.Р." ,със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 100000 лева, представляваща договорена между тях неустойка за неизпълнение задължението на ответника по договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 07.02.1995г.отнасящо се до изграждането с негови средства в завършен вид и предаването и на ищеца на жилищната част от секция А на жилищната сграда, предмет на договора по отношение на която ищецът си е запазил правото на собственост до 30.05.1999г.,равняваща се на пазарната цена на неизградените и непредадени в договорения срок петнадесет апартамента собственост на общината от споменатата секция "А" за периода след 30.01.2001г. до датата на подаване на исковата молба в съда-13.04.2005г.Върху главницата от 100 000 лева се претендира и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.Претендират се и разноски.

Ответникът по предявения иск - ЕТ "Х.Р.", призован при условията на чл.41,ал.4 ГПК за участие в производството не се явява и не изразява становище по иска.

КОС след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по тоделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.188 ГПК приема за установено следното:

Със заповед №157/10.02.1995г. та Кмета на Община Кюстендил и договор от същата дата на ответника- е отстъпено право на строеж върху парцел V по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 3140 кв.м. за построяване на жилищни секции "Б" и "В" ведно с обслужваща сфера за сумата от 1 017968 лева.С договор от 07.02.1995г. ответния едноличен търговец е поел задължение да проектира и изгради със свои средства за срок не по дълъг от 30 месеца, цялата сграда в парцела състояща се от секции "А","Б" и "В",в т.ч. и по отношение на секция А спрямо която не му е било учредено право на строеж и принадлежи на Община Кюстендил. Според постигнатото между страните съгласие Община Кюстендил си запазва право на собственост върху терена и по отношение на 1490 кв.м. разгъната застроена площ в която се включват обслужваща сфера,жилищни етажи на секция"А",зимничните помещение за тях в сутерена и съответните общи части от сградата/ чл.2 от договора/.Уговорено е че Общината ще упражнява инвеститорски контрол относно изгражденото на секция "А" от жилищната сграда. Съгласно чл.16 от договора в случай че ответникът не изпълни в срок строителството на обекта, същият дължи неустойка в размер на наемната цена за ползването на частта на Общината/ секция А/ по пазарни цени за времето на закъснението.Към този договор са били подписани две допълнителни споразумения от 28.05.1996г. и от 23.03.1999г. променящи отделни негови условия, като с второто от тях е бил променен и крайния срок за предаване на обектите ,като ответникът се е задължил да предаде в окончателен вид съгласно акт. обр.15 жилищната част от секция"А" до 30.05.1999г.

Ищецът е изпълнил породените за него от договора задължения, като е прехвърлил на ответника право на строеж по смисъла на чл.63 ЗС върху парцел V в кв.318 по плана на гр.Кюстендил, по отношение на жилищни секции"Б" и "В" ведно с обслужващата ги сфера, състоящи се от 4172кв.м. разгъната площ видно от представените заповед №157/10.02.1995г. и договор от 10.02.1995г за отстъпено право на строеж/ л. 2 и л. З от д./.

Доказателства за изпълнение на произтичащото за ответника задължение по договора от 07.02.1995г. и допълнителните споразумния към него в частност споразумението от 23.03.1999г. относно изграждането с негови средства на секция А в процесния парцел по отношение на която не му е учредено право на строеж и собственик на която по силата на приращение е Община Кюстендил в срок до 30.05.1999г. не са ангажирани.Липсват доказателства както за изпълнение на това задължение в определения срок така и към момента както и за причините поради които не е изпълнено.Нещо повече с оглед на представеното от ищеца удостоверение №1283/31.07.2002г. издадено от РДНСК според което "трисекционната жилищна сграда- жилищна част в кв.318 по плана на гр.Кюстендил" не е въвеждана в експлоатация с ДШС и няма издадено разрешение за ползване на основание чл.177, ал.2 ЗУТ и чл.2 от Наредба №6 за разрешаване ползването на строежите в Република България следва, че както секции "Б"и "В" така и секция"А" не са завършени относно жилищната им част в окончателен вид установен с акт.обр. 15.Видно от заключение с вх.№2912/08.11.2006г. на в.л.Г.С. *** липсва акт обр.15 за процесната секция"А".Видно от същото заключение, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено а страните не са оспорили е, че размерът на пазарната наемна цена,която би се получила за периода от 30.01.2001г. до 13.04.2005г. / датата на подаване на исковата молба/ ако 15 -те апартамента от жилищна секция"А" бяха отдавани под наем възлиза на 96 596,37 лева.

По делото липсват твърдения и доказателства договорът от 07.02.1995г. да е прекратен. Видно от материалите по приложеното гр.д.№24/2002г. по описа на КОС е че с влязло в сила решение в полза на ищцовата Община на основание чл.16 от договорът от 07.02.1995г. е била присъдена неустойка за неизпълнение задължението на ответника за периода до 29.01.2001. Доказателствата събрани по същото дело в това число - писмени и експертизи съдът не коментира с оглед принципа на непосредственост в гражданското съдопроизводство и доколкото никоя от страните не се е позовала на същите.

С оглед на така установените на база представените в хода на настоящото производство и споменати по горе писмени доказателства и заключението на в.л.,фактически обстоятелства и разпоредбата на чл.92,ал.133Д съдът намира предявения иск за доказан по основание и частично по размер до сумата 96 596,37 лева. С ъображения:

Съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по големи вреди.По правилото на доказателствената тежест съдържащо се в разпоредбата на чл.127 ал,.1 ГПК за уважаването на предявения иск в тежест на ищеца по делото е да докаже следните произтичащи от фактическия състав на чл.92 ал.1 ЗЗД предпоставки:съществуването на валидно правоотношение между страните, че е изпълнил своите задължения по тази облигационна или търговска връзка респ. че е изправна страна по сделката,наличието на валидна уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на договора изцяло от страна на ответника или на определени задължения на същия, като при наличието на тези предпоставки и доколкото отрицателни факти принципно не подлежат на доказване ответникът е този който следва да докаже изпълнението на задължението /ята/ си за неизпълнение на които е предвидена неустойка.В случая предвид представения договор за учредяване право на строеж от 07.02.1995г. и допълнителните споразумения към него в частност допълнително споразумение от 23.03.1999г. съдът приема,че е изпълнено първото от обуславящите уважаването на иска предпоставки.На база на посочения договор страните са обвързани от валидно правоотношение с предмет учредяване право на строеж върху общинска земя,като срещу част от дължимата цена за учредената му суперфиция ответния едноличен търговец се е задължил да построи за своя сметка жилищна секция "А" в парцел V, кв.318 по плана на гр.Кюстендил,собственост на ищеца, по отношение на която на ответншка не е прехвърлено право на строеж която да предаде на ищеца в окончателен видудостоверен с акт.обр.15 до 30.05.1999г./ чл. 16 от договора и допълнителното споразумение от 23.03.1999г./.Фактически в посочения договор е инкорпориран и договор за изработка - договор за строителство що се касае до споменатата секция" А"по който ищецът е възложител а ответника изпълнител.Съгласно чл.37 ал.1 и ал:7 ЗОбС правото на строеж върху имот ЧОС какъвто несъмнено е процесния се учредява след решение ОбС и от кмета на Общината чрез търг или конкурс,като въз основа на резултатите от търга или конкурса кметът издава заповед и сключва договор.В контекста на изложеното и представените като доказателство по делото договор за отстъпване право на строеж от 10.02.2005г. и заповед №157/10.02.18995г. на кмета на Община Кюстендил следва, че ищцовата Община е изправна страна по процесното правоотношение.Прехвърлила е валидно на ответника право на строеж по смисъла на чл.63 ЗС -т.е правото да построи сграда в собствения и имот, като стане собственик на същата и да я държи в него относно обектите описани в договора от 07.02.1995г.Доказано е по делото предвид разпоредбата на чл.16 от договора от 07.02.1995г. че между страните е постигнато съгласие за заплащане на неустойка при неизпълнение задължението на ответника да построи процесната секция А, предмет на договора за строителство и предаването на същата на възложителя- Община Кюстендил в окончателен вид удостоверен с акт обр.15 най късно до 30.05.1999г.в размер на пазарната наемната цена за ползване на същата секция по договори за наем за периода на закъснението. От друга страна ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на задължението за което е договорена неустойката както в опеределния в договора срок, така и към момента.Нещо повече от представеното от ищеца издадено от РДНСК удостоверетние за това, че секция" А" в жилищната и част не е въвеждана в експлоатация може да се направи извода че същата не е изградена и към момента в състояние при което се предвижда издаването на акт.обр.15. Липсват доказателства и за прекратяване на договора поради което искът се явява доказан по основание. С оглед заключението на в.л.Г.С. съдържащо сведения относно размерът на дължимата наемна цена за ползването на апартаментите в секция"А" за периода от 30.01.2001г. до датата на подаване на исковата молба в съда -13.04.2005г. предявения иск се явява честично основателен по размер до сумата от 96 596,37 лева.За разликата над 96 596,37 до пълния предявен размер от 100000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Тук следва да се отбележи ,че доколкото предмет на иска е търсената неустойка за непродадените в срок жилища в процесната секция А и в.л.е изчисло именно размера на наемната цена за ползване на същите съдът не коментира данните по делото за това, че нежилищните помещения са въведени в експлоатация.

Предвид на обстоятелството, че е установена дължимост в лицето на ответника на парично задължение по смисъла на чл.86,ал.133Д основателно е искането за присъждане на законната лихва върху дължимата главница от 96 596,37 лева считано от датата на подаване на исковата молба в съда -13.04.2005г. до окончателното и изплащане.

С оглед уважаването на иска ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца по водене на делото разноски възлизащи на сумата от 50 лева- платен депозит за в.л. а на основание чл.64,ал.5 ГГЖ по сметка на КОС д.т. в размер на 3863,85 лева .

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х.Д.Р., в качеството му на ЕТ"Х.Р.",със седалище и адрес на управление *** да заплати на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ,гр.Кюстендил, пл."Велбъжд"№1 на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 96 596,37 лева /деветдесет и шест хиляди петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща договорена между тях неустойка по договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя- парцел У,в кв.318 по плана на гр.Кюстендил,сключен на 07.02.1995г- чл. 16 от същия, за неизпълнение на задължението на ответника относно изграждането с негови средства в завършен вид съгласно акт обр.15 и предаването на ищеца на жилищната част от секция А на жилищната сграда, предмет на договора от 07.02.1995г., до 30.05.1999г.,равняваща се на пазарната цена на неизградените и непредадени в договорения срок петнадесет апартамента собственост на общината от споменатата секция "А" за периода след 30.01.2001г. до датата на подаване на исковата молба в съда-13.04.2005г, ведно със законната лихва върху посочената главница от 96 596,37 лева считано от датата на подаване на исковата молба в съда -13.04.2005г. до окончателното и изплащане както и на основание чл.64,ал. 1 ПЖ деловодни разноски в размер на 50 лева,като за разликата над 96 596,37 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева искът с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Х.Д.Р., в качеството му на ЕТ"Х.Р.",със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул." Александър Стамболийски"№88 да заплати по сметка на КОС държавна такса в размер на 3863,85 лева/ три хиляди осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/.