Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил,14.07.2006год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на първи юни през две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. С.
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на секретаря Г.А., като разгледа докладваното от Г. С. *** по описа за 2005год., за да се
произнесе, взе предвид:
Консорциум“Струма-транс-2000”ООД-гр.Кюстендил,представлявано от управителя А.Г.А.е
предявило против Община Кюстендил и “Пауталия транс”ООД-гр.Кюстендил,
при условията на обективно комулативно съединяване,
искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на
договора от 17.01.2002год., сключен между ответниците за извършване на
обществен превоз на пътници по утвърдената общинска транспортна схема, поради
противоречие със закона- с разпоредбата на чл.18 т.2 от Закона за обществените
поръчки /отм./, както и с правно основание чл.49 във вр. с чл.53 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата в размер
на 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
17.01.2002год.-26.07.2002год., причинени в резултат на неправомерни /виновни, противоправни/ действия на ответниците, изразяващи се в
сключване на договор за обществен превоз на пътници в нарушение на закона,
вследствие на което ищцовото дружество е пропуснало
да реализира приходи от превозна дейност /вж. уточненията на исковете с
допълнителни молби от 30.03.2005год. на л.34 и от 12.05.2005год. на л.45 от
делото/. Прави се искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение и на деловодни разноски.
Ответната страна Община
Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Д.,
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът “Пауталия транс”ООД-гр.Кюстендил,
представлявано от управителя М.Б.М. и адв. т, изразяват становище за
процесуална недопустимост на иска по чл.26 от ЗЗД поради липса на правен
интерес и евентуално за неоснователност на същия, както и за неоснователност на
исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Оспорва
се противоправния характер на договора, сключен с
Община Кюстендил, както и наличието на вреди за ищеца като последица от същия.
Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като извърши преценка
на доказателствения материал по делото при усл. на
чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото
дружество е вписано в търг. регистър на КОС с решение от 19.04.2000год. по
ф.д.№І-394/2000год. като договорно обединение на еднолични търговци за
осъществяване на пътнически, товарни и таксиметрови превози в страната и
чужбина и е организирано като дружество с ограничена отговорност с фирма
Консорциум “Струма трас-2000”ООД. Ответното дружество
“Пауталия транс”ООД е вписано в търг. регистър на КОС
с решение от 22.11.2000год. по ф.д.№І-926/2000год. със съдружници физически
лица и предмет на дейност по чл.1 от ТЗ, вкл. обществен превоз на пътници.
С решение №122 по протокол
№16 от 07.07.2000год., Общински съвет-гр.Кюстендил утвърждава транспортна схема
в Община Кюстендил и обявява открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет “Превоз на пътници с автобусен транспорт” по реда на Закона
за обществените поръчки / отм./ и Наредба
№33/1999год. на МТ. Няма спор по делото,
че до откриване и провеждане на адм. производство по ЗОП, превоза на пътници се извършва от отделни еднолични търговци,
притежаващи лицензия за обществен превоз на пътници,
вкл. от съдружниците в ищцовото и ответното
дружество. Двете търг. дружества се
участници в процедурата и кандидатстват
за пакет втори от утвърдените линии за автобусен превоз по транспортната
схема, който включва лините
Кюстендил-София-Кюстендил, Кюстендил-Сандански-Кюстендил,
Кюстендил-Пловдив-Кюстендил, Кюстендил-Долно Раково-Кюстендил, Кюстендил-Горно
Раково-Кюстендил, Кюстендил-Полетинци и Кюстендил- Мърводол- Долна Козница. Консорциум “Струма транс-2000”ООД-гр.Кюстендил притежава лицензия
за превоз на пътници №00888 от 09.08.2000год. валидна до 09.08.2005год., а “Пауталия транс”ООД притежава лицензия
№ 01689 от 11.12.2000год. ,валидна до 11.12.2005год. С решение №229 от
22.12.2000год. /л. 118 то делото/, Общински съвет-гр.Кюстендил одобрява
класирането на конкурсната комисия от 18.12.2000год./л.119-127 от делото/,
съобразно което за втори пакет на първо място е “Пауталия
транс”ООД-гр.Кюстендил с 63 точки и на второ място е
“Консурциумв “Струма транс-2000”ООД с 61,79 точки,
като е задължен кмета на общината да уведоми писмено кандидатите и да сключи
договор за обществен превоз с провозвача, класиран на първо място. В изпълнение на
визираното задължение, кмета на Община Кюстендил уведомява с писмо
№26-К-36/28.12.2000год. ищеца за резултатите от преведената процедура.
С решение от 18.01.2002год. по адм. дело №11/2001год.,
образувано по жалба на Консорциум “Струма транс-2000”ООД, Кюстендилският
окръжен съд отменява писмо №26-К-36/28.12.2000год. на кмета на Община Кюстендил
относно класиране на Консорциум “Струма транс-2000”ООД на второ място по пакет втори съгл. Решение №229/22.12.2000год. на ОбС
и връща препискана на възложителя за продължаване на
процедурата за възлагане на обществена поръчка. Съображенията за незаконосъобразност са с оглед смесване на правомощията на
двата органа- общинския съвет и кмета на общината при вземане на решения за откриване на
процедурата и за клесиране на участниците, както и с
оглед допуснати нарушения при провеждане на конкурса. По касационна жалба на “Пауталия транс”ООД-гр.Кюстендил,
с решение №7597 от 26.07.2002год. по адм. дело
№1833/2002год., ВАС отменя решението на КОС и оставя без разглеждане жалбата на
Консорциум “Струма транс-2000”ООД-гр.Кюстендил срещу
писмо №26-К-36/28.12.2000год. на кмета
на общината, изд. на осн. Решение №229/22.12.2000год.
на ОбС, като прекратява произовдството по делото пред
КОС. Приема се, че доколкото са отменени разпоредбите на раздел втори от глава
четвърта на Наредба №33/1999год. на МТ, т.е. текстовете на основание на които е
проведена атакуваната процедура с решение от 10.01.2002год. по адм. дело №5083/2001год. на ВАС /обн.
ДВ бр.8/2002г./, то се явява отменена по силата на закона и самата процедура,
като на осн. §6 от Наредба №2/2002год. същата следва
да се счита прекратена и нова процедура да се проведе по реда и при усл.на Наредба №2/2002год.
Видно от приложени по делото
писма на л.142-148, кметът на Община Кюстендил, уведомява едноличните търговци
в качеството им на превозвачи , че доколкото процедурата по възлагане на
обществена поръчка за превоз на пътници не е приключила предвид обжалването и,
което е пречка за сключване на договор със спелечилия
конкурса кандидат, то сключените договори продължават действието си. Касае се
за договорите от 1996год., по силата на които Община Кюстендил възлага на
еднолични търговци, притежаващи лицензия за превозна
дейност, да извършват обществен превоз с автобусан
транспорт по маршрутни разписания, утвърдени от общината. Същите са с
двугодишен срок, считано от датата на подписването им, като с анекси от 1998год. действието им е продължено с още две
години /вж. договорите за превоз и анексите към
тях, приложени на л.66-100 от делото/. В
този смисъл са и указания на Главна
дирекция “Автомобилна администрация” на МТ в писмо изх.№ОД-14016
от 23.10.2001год. /л.61 от делото/.
Между Община Кюстендил и “Пауталия транс”ООД-гр.Кюстендил е
сключен договор №40 от 17.01.2002год., с който се възлага на дружеството да
изпълнява обществен превоз на пътници по утвърдената общинска транспортна схема
и съгласуваните с насрещни общини линии от областната и републиканска
транспортни схеми за срок “до решаване спора от съда по подадена жалба за
проведената обществена поръчка”. Видно от приложените писма от началника на РО
“ДАИ”-гр.Кюстендил от 16.07.2004год и от 08.02.2005год. /л.59 и 60/ , лицензиите на едноличните търговци- досегашни провозвачи, които като физически лица са съдруженици в “Пауталия транс”
ООД, са закрити и автобусите са включени в лицензията,
изд. на дружеството. По отношение лицензията на ищеца
е видно, че по молба на управителя А., същата е закрита,считано от
01.03.2004год. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел В. Х.. Видно от обясненията на управителя на
ответното дружество М. М., сключеният с общината договор се е изпълнявал само в
частта по пакет втори от транспортните линии по проведената обществена поръчка,
като същият твръди, че предвид нормативните
изисквания са прекратени лицензиите на едноличните
търговци и е учредено дружеството с ограничена отговорност, което е получило
самостоятелна лицензия за обществен превоз.
Към делото са представени
доказателства за проведено производство пред Комисията за защита на
конкуренцията по молба на ЕТ “Г. М.-И.” / съдружник в консорциума/ за нарушение
по чл.30 от ЗЗК. Решението на комисията, с което са наложени имуществени
санкции на “Пауталия транс”ООД и на кмета на Община
Кюстендил е отменено с влязло в сила решение на ВАС от 19.10.2005год. по адм. дело №2136/2005год.
По делото са приети експертни
заключения във връзка с установяване размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди, което ищецът съизмеряза
с размера на реализираната от ответното дружество нетна печалба при извършване
на превоз на пътници в изпълнение на сключения с Община Кюстендил договор в рамките
на исковия период 17.01.2002г.-26.07.2002г. /вж. в този смисъл уточнението на
адв. Атанасов в съд. заседание на 11.10.2005год./. От експ.
заключение вх.№1887/14.11.2005год. на вещите лица Г. С. и В. Ж. се установява,
че съдружниците в “Пауталия транс”ООД са вписани като
еднолични търговци и са сключили договор за превоз с Община кюстендил
през 1996год. по маршрутно разписание Кюстендил-София-Кюстендил; че през
исковия период ответното дружество не е
закупувало билети от данъчна служба-гр.Кюстендил, а билети са купували
самостоятелно едноличните търговци за извършване на превоз по линиите от пакет
втори, като подробно е посочен броя на закупените билети; че в годишна данъчна
декларация за 2002год. и в Отчета за приходите и разходите за 2002год., “Пауталия транс” ООД не е вписало реализирана печалба. Видно
от експ. заключение вх.№154/26.01.2006год., вещите
лица С. и Ж., след проверка в счетоводната документация на едноличните
търговци- съдружници в ответното дружество за исковия период, определят нетната
печалба на същите като от размера на приходите, включващи приходи от продажба
на билети и от извършени превози на групи, са приспаднали разходите за
материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки, както и
внесените данък печалба и патентен данък. При посочения начин на
изчисление нетната печалба на всички
еднолични търговци, които като физически лица са съдружнити
в “Пауталия транс”ООД, от извършената превозна
дейност възлиза на 4 473,10лв. за времето от 17.01.2002г.-26.07.2002г. По
отношение на собствеността върху автобусите, с които е осъщестяван
превоз по линиите от пакет втори, експертите констатират, че това са автобусите
лицензирани по списъка към лицензията
от 18.10.2001год. /л.191 от делото/,
които са собственост на едноличните търговци. В експретизата
има данни за това, че освен лицензираните превозни
средства, превоз по линията е извършван и от други автобуси.
С оглед направеното оспорване на счетоводната експретиза
от страна на ищеца, по негово искане е назначена нова с участието на вещите
лица Й.П., В.П. и М.Н.. Депозираното експ. заключение
вх.№679/26.05.2006год. е изготвено след проверка на данъчните досиета на
едноличните търговци, които като физически лица са съдружници в “Пауталия трас”ООД, както и на
счетоводната документация на същите- документи за приходи и разходи, протоколи
за заверени билети, пътни листове, начислени амортизации, фактури за закупуване
на гориво и др. материали, ведомости за заплати и осигуровки, застрахователни
полици, документи за платени патентен данък и данък печалба, годишни данъчни
декларации и отчети за приходи и разподи. Въз основа
на данните в посочената документация, вещите лица определят приходите от
закупуване на билети съобразно протоколите от Данъчна служба-гр.Кюстендил, от
същите приспадат разходите за горива /съобразно пътните листове за измития
пробег/, смазочни материали, резервни части, външни услуги, заплати и
осигуровки и по този начин получават брутната печалба на търговците и след
намаляване на същата с платения патентен данък, остатъкът се явява като нетна
/чиста/ печалба. Прилагайки визирания механизъм, експертите изчисляват нетната
печалба в рамките на исковия период в размер на сумата 13 408,43лв.
Горната фактическа обстановка
се установява от приложените по делото писмени доказателства, от показанията на
разпитания свидетел Васил Христов, както и от заключенията на вещите лица С., Ж.,
П., П. и Н..
Съдът, като извърши преценка
на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните,
счита предявеният иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за основателен, поради което
прогласява за нищожен договора от 17.01.2002год., склучин
между ответниците, а исковата претенция с правно основание чл.49 във вр. с чл.53 от ЗЗД приема за неоснователна и постановява
решение за отхвърлянето и. Съображенията са следните:
По иска на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.18 т.2 от Закона за обществените поръчки /отм./:
Ищецът предявява иск за
прогласяване на нищожността на договор №40 от 17.01.2002год., сключен между
Община Кюстендил и “Пауталия транс”ООД, с който се
възлага на дружеството да изпълнява обществен превоз на пътници по утвърдената
общинска транспортна схема и съгласуваните с насрещни общини линии от
областната и републиканска транспортни схеми за срок “до решаване спора от съда
по подадена жалба за проведената обществена поръчка”. Основанието за нищожност
е противоречие със закона по см. на чл.26 ал.1 от ЗЗД, както конкретно се
визира разпоредбата на чл.18 т.2 от ЗОП/отм./. Правният интерес от търсената защита, като
положителна процесуална предпоставки за
допустимост на исковата претенция, ищцовото
дружество обосновава с правната възможност да реализира за себе си имуществено
обезщетение за вреди, причинени вследствие на противоправните
действия по сключване и изпълнение на недействителната сделка от страна на
ответниците. Искането за обезвреда се явява в
причинна връзка с порока на договора, който като нищожно двустранно съглашение
представлява противоправно действие и предпоставка за
реализиране на деликтна отговорност на юридическите
лица. В този смисъл възраженията на ответника “Пауталия
транс” ООД за процесуална недопустимост на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД са
неоснователни. Дори да се приеме, че процесната сделка е прекратена след
решението на ВАС от 26.07.2002год. по адм. дело
№1833/2002год., датата на постановяване на съдебния акт съвпада с края на
исковия период за обезщетение, поради което не може да се приеме, че е отпаднал
правния интерес от исковата претенция.
Разгледан по същество искът с
правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД се приема за основателен. Безспорно е по
делото, че в процедурата за възлагане на
обществена поръчка с предмет “Превоз на пътници с автобусен транспорт” по линиите от пакет втори на първо място е класиран кандидата "Пауалия транс"ООД, с който възложителят Община
Кюстендил е следвало да сключи договор за изпълнение на превозната дейност.
Безспорно е, че ищецът Консорциум “Струма транс-2000”ООД е подал жалба срещу
проведената процедура, като е образувано адм. дело
№11/2001год. по описа на КОС. Същото е приключило с решение на ВАС от
26.07.2002год. по адм. дело №1833/2002год., с което е
отменено решението на КОС от 18.01.2001год. и жалбата е оставена без
разглеждане, а производството пред КОС е прекратено. Договор-предмет на
исковата претенция е сключен между ответниците на 17.01.2001год., т.е. при
висящо съдебно производство, образувано по жалба срещу решението на възложителя
за определяне на изпълнител на обществената поръчка. При тези доказателства,
съдът счита, че сделката е сключена в нарушение на разпоредбата на чл.18 т.2 от
ЗОП /отм./, която предвижда забрана за сключване на
договор при наличие на подадена жалба срещу акта на възложителя за определяне
на изпълнител и до постановяване на решение по нея. Касае се за императивна
правна норма, противоречието с която е основание за нищожност на договора в
хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Съдът счита, че разпоредбите на
Закона за обществените поръчки /отм./ са приложими
спрямо процесната открита процедура, като възраженията на ответника “Пауталия транс”ООД в обратния смъсъл
са неоснователни. Действително в случая съществува специален нормативен акт
Наредба №33/1999год. на Министрество на транспорта,
която регламентира условията и реда за извършване на обществен превоз на
пътници и товари. Доколкото процесната обществена поръчка е обявена с решение
на Общински съвет-гр.Кюстендил от 07.07.2000год., т.е. до влизане в сила на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №33/1999год., обн. ДВ бр.36 от 12.04.2001год., то е приложима редакцията
и след изм. ДВ бр.95 от 21.11.2000год. Съобразно
разпоредбата на чл.39 от Наредба №33/1999год. в цитираната редакция, превозите
по автобусните линии от утвърдените транспортни схеми, се разпределят между
лицата по чл.2 – лицензираните провозвачи,
при условията и по реда на Закона за общствените
поръчки. Изрично препращане към закона се
предвижда и относно организирането и провеждането на процедурата /арг. чл.40 ал.3 от Наредбата/, относно реда за обявяване на
процедурата /арг. чл.42 от наредбата/, относно
изискванията към кандидатите /арг. чл.41 от
наредбата/ и т.н. По отношение на правилата
за сключване на договор със спечелилия кандидат липсва, но съдът счита, че
цитираните норми от наредбата съдържат общо препращане към Закона за
обществените поръчки, включително и във връзка със сключването на договор с
определения за изпълнител участник. Разпоредбите на чл.45 от наредбата и на
чл.46 ал.1 от ЗОП са идентични, което обаче не изключва забраната по чл.18 от
ЗОП в хипотезите, изрично предвидени в текста. В наредбата липсват специални
правила за сключване на договор със спечелилия конкурса кандидатат
при условие, че продецурата се обжалва, поради което
следва да намерят приложение разпоредбите на закона. Забраната по чл.18 от ЗОП,
макар, че изрично не е възпроизведена в Наредба №33/1999год. съответства на
духа и принципите на производствата за възлагане на обществени поръчки,
доколкото правната възможност от сключване на договор с изпълнител при
потенциалната опасност да бъде отменена проведената процедура от съда, би
обезсмислила въведения съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗАП и
последиците от него /по друг начин са регламентирани правилата в действащия
ЗОП, който е извън предмета на обсъждане/. Следователно съдът счита, че за
възложителя Община Кюстендил е съществувала забрана за подписване на договор за
извършване на обществен превоз с ответника “Пауталия трас”ООД-гр.Кюстендил преди
приключване на съдебното производство по жалбата на ищеца. Предвид изложеното процесният договор от 17.01.2002год. е сключен в
нарушение на чл.18 т.2 от ЗОП/отм./ и като
противоречащ на закона се явява нищожен /арг. чл.26
ал.1 от ЗЗД/. В контекста на приетите съображения, следва да се посочи, че би
бил валиден като съответен на закона договор между Община Кюстендил като
възложител и превозвачите, осъществявали превоз до провеждане на обществената
поръчка ,т.е. със заваренити превозвачи. Безспорно тръг. дружество “Пауталия транс”
ООД няма това качество, независимо, че съдружници в същото са физическите лица,
които като еднолични търговци за извършвали визирания обществен превоз.
Дружеството е самостоятелно юридическо лице с имущество, вкл. права, задължения
и фактически отношения, различно от имуществото на съдружниците.
Неоснователно процесуалният
представител на ответното дружество се позовава на редакцията на Наредба №33, обн. ДВ бр.36 от 12.04.2001год., в която препращането към
ЗОП е отпаднало. Правилата на ЗОП се прилагат включително спрямо процедури за
разпределение на превозите по автобусни линии
от утвърдени транспортин схеми, обявени с
решение на общинския съвет до влизане в сила на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №33, обн. в ДВ бр.36 от 2001год. /арг.
§4 от ПЗР на Наредба №2/2002год., изд. от министъра на транспорта и
съобщенията/.
По иска на осн.чл.49 във вр. с чл.53 от ЗЗД:
Претендира се солидарно
заплащане от ответниците на сумата в размер на 20 000лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за периода 17.01.2002год.-26.07.2002год.,
причинени в резултат на неправомерни /виновни, противоправни/
действия на същите, изразяващи се в сключване на договор за обществен превоз на
пътници в нарушение на закона, вследствие на което ищцовото
дружество е пропуснало да реализира приходи от превозна дейност. Исканото
обезщетение се съизмерява с нетната печалба на “Пауталия транс”ООД, а доколкото нямо доказателства за реализирана
такава, с нетната печалба на едноличните търговци, които като физически лица са
съдружници в търг. дружество.
Във връзка
с правната квалификация на предявения иск, съдът не е обвързан с тази посочена
и поддържана от ищеца, а именно по чл.45 от ЗЗД. Съобразно изложените
фактически обстоятелства и с оглед на това, че ответниците са юридически лица,
правното основание на исковата претенция се съдържа в разпоредбата на чл.49 от
ЗЗД. Иска се солидарно заплащане на обезщетение от Община Кюстендил и “Пауталия транс”ООД, които са страни по нищожен договор за
възлагане на обществен превоз, съотв. възложител и
изпълнител, и извършвайки реално превозната дейност ответното дружество е
лишило ищеца от тази възможност, вкл. от възможността да реализира приходи. Касае
е за хипотеза на обективна, безвиновна отговорност на
юридически лица- отговорност за чужди виновни противоправни
действия, с обезпечително-гаранционна функция.
Предпоставките за основателност на иска за обезщетение в хипотезата на чл.49 от
ЗЗД предполагат вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността и причинна връзка между тях. Преценени в съвкупност съобразно
доказателствата по делото, визираните материално-правни предпоставки не са
осъществени, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
В случая липсват доказателства за причинена вреда
и за причинна връзка между същата и договора за превоз, сключен между
ответниците в нарушение на закона. Вредата, представляваща по същество
пропуснати приходи за ищеца в рамките на
исковия период, е предполагаема. Същата не се установява от събрания
доказателствен материал. Сделката като противоречаща на разпоредбата на чл.18
т.2 от ЗОП е нищожна и следва да се квалифицира като противоправно,
неправомерно деяние. Причинната връзка между претендиратата
вреда и недействителния договор, не е доказана, поради което не е осъществен фактиечския състав на деликта в
хипотезата на чл.49 от ЗЗД. Тезата на ищцовото
дружество се основава на невярно твърдение и на превратно тълкуване на съдебните
решения, постановени по жалбата срещу проведеанта обещствена поръчка за възлагане на превоз на пътници.
Същата е отменена като незаконосъобразна от окръжния съд и впоследствие с
решението на ВАС, жалбата се оставя без разглеждане, като от мотивите става
видно, че процедурата следва да се счита прекратена ex lege с оглед новата нормативна регламентация. Така
постановените актове на съда нямат за последица автоматично класиране на
кандидата Консорциум “Струма транс-2000”ООД на първо място, респ. обявяването
му за спечелил конкурса след отменяване на същия като
незаконосъобразен или след т. нареч. “декласиране”
на ответника “Пауталия транс”ООД. Така
заявената позиция на ищеца би имала основание само при условие, че процедурата
за възлагане на обществен превоз на пътници бе приключила с надлежен акт за
обявяване на Консорциум “Струма тран-2000”ООД за
спечелил конкурса. Безспорно решение на
възложителя в изложения аспект не е постановено, поради което липсват законни
права и интереси на ищеца, които да са засегнати от сключения договор между
ответниците. Не съществува фактическо и правно основание за претендираната
вреда, доколкото по делото не са представени доказателства, които да установят
по безспорен и несъмнен начин, че ищцовото
дружество е възпрепятствано да осъществявава
превозна дейност и да реализира приходи от същата, в резултат на изпълнението
на нищожния договор, подписан от Община кюстендил и “Пауталия транс”ООД. Причинната връзка като предпоставка за
ангажиране на деликтната отговорност на ответниците
при условията на солидарност, не се доказва в хода на съдебното производство.
Предполагаемата вреда не е следствие от неправомерната сделка, която не засяга
недопустимо субективните права и законни интереси на дружеството. Такива реално
не са възникнали в неговата правна сфера
вследствие на проведената процедура за възлагане на процесната
обществена поръчка.
На последно
място следва да се обсъди и финансовия еквивалент на претендираното
обезщетение за имуществени вреди. Видно от уточнението на иска, размера на
същото се определя съобразно нетната
печалба на ответника “Пауталия транс”ООД, реализирана
през исковия период от осъществяване на обществен превоз по пакет втори от
утвърдената транспортна схема. Предвид констатациите в счетоводната експретиза на вещите лица С. и Ж. за това, че няма данни за
извършвана превозна дейност от ответното дружество, което не е реализирало печалба през финансовата
2002год., ищецът съизмерява претендираните
имуществени вреди с нетната печалба на едноличните търговци, които като
физически лица са съдржните в “Пауталия
транс”ООД и в качеството си на заварени превозвачи са осъществявали превоз,вкл.
и по линиите от пакет втори. Във връзка с размера на иска, ищцовото
дружество кредитира заключението на тройната счетоводна експретиза
с вещи лица П., П. и Н., които определят чистата печалба на едноличните
търговци за сумата 13 408,43лв. Касае се за незаконосъобразно смесване на имуещстеваната сфера на отделни правни субекти. Търговско
дружество “Пауталия транс”ООД е самостоятелно
юридическо лице със съдружници няколко физически лица, т.е. касае е за
самостоятелен правен субект, който има имущество, вкл. права, задължения и
фактически отношения, различно от имуществото на съдружниците. Същите в качеството си на еднолични търговци са
реализирали приходи от превозна дейност, формиращи положителен финансов
резултат. Ответникът “Пауталия транс”ООД не е
правоприемник на имуществото им, поради
което неоснователно претендираното обезщетение се определя
съобразно нетната печалба на външни за правния спор лица.
Предвид изложеното, съдът счита за неоснователен
предявения иск по чл.49 във вр. с чл.53 от ЗЗД и
постановява решение за отхвърлянето му.
С оглед правния резултат и изричната претенция на
ответника “пауталия транс”ООД, както и на осн.чл.64 ал.2 от ГПК, в полза на дружество се присъждат
сторените деловодни разноски в размер на 300лева, платими от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД, договор №40 от 17.01.2002год., сключен между Община Кюстендил и “Пауталия транс” ООД-гр.Кюстендил
за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдената общинска
транспортна схема, поради противоречие със закона- с разпоредбата на чл.18 т.2
от Закона за обществените поръчки /отм./.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от Консорциум “Струма транс-2000”ООД-гр.Кюстендил иск срещу Община Кюстендил и и “Пауталия транс” ООД-гр.Кюстендил, с правно основание чл.49 във вр. с чл.53 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата в
размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
17.01.2002год.-26.07.2002год., причинени в резултат на неправомерни /виновни, противоправни/ действия на ответниците, изразяващи се в
сключване на договор за обществен превоз на пътници в нарушение на закона,
вследствие на което ищцовото дружество е пропуснало
да реализира приходи от превозна дейност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: