Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 21.06.2006 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на тринадесети декември

през двехиляди и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.М.

ЧЛЕНОВЕ : Р.С.

В.Б.

при секретаря Л.Н.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2004 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

З.С.М. *** е обжалвал с въззивна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 29.06.2004 г., постановено по гр. д. № 282 / 2003 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против З.И.М. *** и в качеството й на ЕТ “З.М. – ЕМ ” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Липа” № 11 а и срещу “ЕУРО – МАК ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Раненци, Община Кюстендил иск с правно основание чл. 22, ал. 4 от СК за признаване за недействителен спрямо ищеца договорът за покупко – продажба на лек автомобил марка “Фолксваген пасат” с ДК № *** АК, рама № *** и двигател № **, сключен между ЕТ “З.М. – ЕМ ” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Липа” № 11 и “ЕУРО – МАК ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Раненци, Община Кюстендил, с нотариална заверка на подписите под рег № 202 / 16.01.2002 г. на Нотариус Д. С. с район на действие КРС, както и предявеният от въззивника против “ЕУРО – МАК ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Раненци, Община Кюстендил иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за осъждането на последния да върне на ищеца и ответницата владението върху гореописания лек автомобил. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска се отмяна и постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемата З.И.М. *** действуваща и в качеството й на ЕТ “З.М. – ЕМ ” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Липа” № 11 а изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в сила.Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемото“ЕУРО – МАК ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Раненци, Община Кюстендил не изразява становище по въззивната жалба.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за правилно и го оставя в сила. Съображенията за това са следните :

По делото не се спори, че ищецът и ответницата са били съпрузи, чийто брак е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с влязло в сила решение от 25.11.2002 г., постановено по гр. д. * г. на Кюстендилския районен съд.

От съдържащото се на л. 57 от първоинстанционното дело удостоверение за актуално състояние на КОС от 20.11.2003 г. по ф. д. № 492 / 1992 г. се установява, че на 11.03.1992 г. ответницата е вписана като ЕТ “З.М. – ЕМ ” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Липа” № 11 а.

С договор за покупко-продажба от 03.08.1993 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № * г. на Нотариата при КРС ответницата в качеството си на ЕТ и купувач е придобила на собственост върху процесния автомобил за сумата от 7 850 лева. Не се спори, че към този момент ищецът и ответницата са имали сключен граждански брак. От удостоверение № *** г. на КАТ - ПП при РДВР Кюстендил се установява, че регистрацията на автомобила на името на ответницата е извършено на 04.08.1993 г., а на 01.10.1993 г. автомобилът е пререгистриран с нов ДК № КН ***

Видно от удостоверение № * г. на Нотариус Д. С. с район на действие КРС в Общия регистър на Нотариалната кантора на Д. С. под № 202 / 16.02.2002 г. е заведен договор за продажба на МПС със страни : продавач – ответницата в качеството й на ЕТ и купувач ответното ТД представлявано от З. Й. и предмет на договора – процесния автомобил. В Общия регистър от същата дата няма заведена декларация за съгласие за извършената продажба от ищеца. Промяната на собственика на автомобила и регистрацията му с нов ДК № ** АК - ответното ТД е регистрирана на 22.01.2002 г. / виж удостоверение № * г. на КАТ – ПП на РДВР Кюстендил. / ТД е регистрирано в търговския регистър при КОС с решение от 20.09.2000 г., постановено по ф. д. № 740 / 2000 г. на КОС, с едноличен собственик на капитала З. Й., който управлява и представлява същото, съгласно приетото по делото удостоверение за актуално състояние от 16.05.2005 г.

В първоинстанционното и въззивно производство са разпитвани свидетели за обстоятелствата касаещи произхода на средствата относно закупуване на процесния автомобил, ползуването на същия, както и това, че за управителя на ответното ТД е било известна липсата на съгласие на ищеца за продажбата на автомобила . Свидетелите С. Г., С. Г. – майка и баща на ищеца и А Я – сестра на ищеца твърдят, че родителите му били дали сумата от 65 000 / неденоминирани / лева за закупуване на автомобила за нуждите на семейството. За намерението да дадат пари на брат й св. Я знае от родителите си. Свидетелите сочат, че след закупуване на лекия автомобил същият е управляван от ищеца, ответницата и техните деца. Св. Б Г и св. Бачовски в показанията си сочат, че от родителите на ищеца са узнали за дадените от тях пари на сина им за закупуване на лек автомобил и, че по-късно такъв бил закупен. Автомобилът е ползуван от семейството . Свидетелствуват за това, че З Й бил семеен приятел на страните и често посещавал дома и магазина им. Ищецът и родителите му научили след развода му с ответницата, че процесният автомобил е продаден на управителя на ответното ТД. Не са им известни обстоятелства относно продажбата на процесния автомобил на ответното ТД и знанието на третото лице за съгласие на ищеца . В този смисъл са и показанията на св. Н., който сочи, че за З Й било известно, че автомобилът е закупен за нуждите на семейството. Св. Л е продавач по сделката на процесния автомобил при закупуването му от ответницата в качеството й на ЕТ. Сочи, че реално продажната цена му е заплащана от нея на няколко вноски в 6 месечен период, предвид необходимостта от пари събирани чрез осъществяваната от нея търговска дейност.

С обжалваното решение искът с правно основание чл. 22, ал. 4 от СК е отхвърлен като неоснователен, като е отхвърлен и искът предявен срещу ответното ТД с правно основание чл. 34 от ЗЗД. Решението е обжалвано от ищеца.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С оглед самостоятелно установената от настоящата инстанция фактическа обстановка, предявеният иск с правно основание чл. 22, ал. 4 от СК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С иска по чл. 22, ал. 4 от СК се иска обявяването на относителната недействителност на разпореждането с обща съпружеска движима вещ, извършено от единия съпруг без съгласието на другия. В и.м. са изложени обстоятелства за това, че по време на брака бил закупен процесният лек автомобил, обща вещ принадлежаща на съпрузите, с който е извършено разпореждане чрез покупко-продажба и за нея не е искано съгласието на ищеца. В хода на делото предвид събраните доказателства ищецът е изложил твърдения за това, че автомобилът бил закупен със средства дарени му от неговите родители. Това становище се застъпва и във въззивната жалба подадена от него.Очевидно е, че тези две становища са взаимно изключващи се, доколкото ако вещта е закупена с лични средства от единия съпруг, получени от него, както се твърди в случая чрез дарение, то същата е индивидуална собственост и не се касае до СИО.Събраните по делото доказателства обаче не установяват процесният автомобил да е закупен, респективно придобит със средства дарени от родителите на ищеца. Твърдение за това обстоятелство се съдържа единствено в показанията на св. Славчо Георгиев и Стойна Георгиева негови родители и същите следва да бъдат преценени при условията на чл. 136 от ГПК, като се има предвид тяхната заинтересованост. Останалите доказателства не установяват това обстоятелство. Свидетелите, които сочат, че автомобила е закупен със средства дадени от бащата на ищеца нямат конкретни впечатления, а изрично са посочили, че знанието им за това е от св. Георгиев. Освен това очевидно е различието между размера на сумата от 65 000 / неденоминирани / лева предназначени именно за закупуване на автомобила и заплатената продажна цена от 7 800 / неденоминирани / лева.

Основният спор между страните касае собствеността на процесната вещ, като ищецът както бе посочено в и.м. застъпва становище, че същата е съсобствена / съсобствеността възникнала след прекратяване на брака с развод/ и по време на съществуване на брака била обща вещ придобита в режим на СИО. Ответницата твърди, че вещта е нейна лична собственост придобита от нея в качеството й на ЕТ. Събраните по делото доказателства сочат на това, че макър придобит по време на съществуване на брака между страните процесният автомобил е закупен чрез договор за покупко- продажба от ответницата в качесвото й на ЕТ. Т.е. вещта е придобита от нея в това й качество, а не просто “записана” на нейно име, както се сочи в и.м. различието е очевидно. Продажната цена е заплащана на няколко вноски от ответницата със средства от осъществяван от нея търговска дейност в какъвто смисъл са събраните във въззивното производсво доказателства.Предвид това и с оглед ТР * г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че процесният автомобил не е СИО. Без значение е обстоятелството, че след закупуване на автомобила същият е ползуван и останалите членове на семейството на ЕТ. Следователно не е било необходимо и съгласие за другия съпруг

Липсват предпоставките визирани в чл. 22, ал. 4 от СК за уважаване на иска. Цитираната законова разпоредба касае разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка извършено от единия съпруг без участие на другия съпруг. Същото няма действие по отношение на този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. В случая е налице разпореждане с движима вещ чрез възмездна сделка, която е извършена от ответницата / преди прекратяване на брака им / без участието на съпруга й ищец. Движимата вещ обаче, както бе посочено по-горе не представлява обща вещ по смисъла на чл. 19 от СК, което обуславя извод за това, че сделката не е относително недействителна по отношение на ищеца. Освен това от събраните по делото доказателства не е установено, че купувачът по сделката е знаел за липсата на съгласие от страна на ищеца. Това, че ищецът и ответницата са били в приятелски отношения с управителя на ответното ТД – купувач по сделката и често са общували, а в последствие установени и други отношевния между З.М. и управителя на ответното ТД не предполага непременно знание у последния за липсата на съгласие у съпруга. Поддържаните отношения не налагат непременно знание относно вида на собствеността на притежаваните то тях вещи. В показанията на нито един от свидетелите не са посочени подобни обстоятелства. Всички те са свидетелстували за приятелските отношения между страните. Изводи за съществуване или несъществуването на определени обстоятелства не могат да бъдат правени от съда при решаване на правния спор на база предположения. Не може да се приеме, че управителят на ТД – купувач според обстоятелствата е могъл да знае за липсата на съгласие. При извършване на сделката, както правилно е посочил и КРС продавачът се легитимира като собственик на процесната вещ в качеството му на ЕТ. Липсват данни за това, че З. Й. е считал автомобила за обща на съпрузите вещ, за да предполага необходимостта от съгласие и на другия съпруг за разпореждането с тази вещ.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 22, ал. 4 от СК е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

Във въззивната жалба са изложени съображения за нищожност на процесния договор, поради това че при продажбата участвува само ЕТ, а не и физическото лице З.М.. Подобно разбиране е неправилно и неясно за какво разграничение става въпрс при положение, че се касае до един и същи субект. Съгласно чл. 56 от ТЗ като ЕТ може да бъде регистрирано само дееспособно ФЛ. С регистрирането му същото придобива и качеството на ЕТ, но ФЛ е едно и също.

Предвид неоснователността на първия иск за обяваване недействителността на договора спрямо първата ответница, то неоснователен е и искът с правно основание чл. 34 от ЗЗД предявен срещу ответното ТД за връщане на процесния автомобил. Уважаването на иск на това основание предполага обявяване на договора за нищожен или унищожаем / в зависимост от вида на порока, респективно с оглед предявения иск / и тогава връщане на полученото по този договор от едната страна на другата. В случая това не е налице. Правилно с обжалваното решение и този иск е отхвърлен.

С оглед на изложеното решението на КРС като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото за тази инстанция. На въззиваемата се дължат разноски по водене на делото в размер на 50 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския районен съд от 29.06.2004 г., постановено по гр. д. № 282 / 2003 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА З.С.М. *** да заплати на З.И.М. *** действуваща и в качеството си на ЕТ “З.М. – ЕМ ” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Липа” №11 а разноски по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :