гр.Кюстендил,13.02.2006г.
Кюстендилският
окръжен съд , гражданска колегия , в публичното съдебно заседание на
тринадесети октомври две хиляди и пета година в състав:
Председател: Р.С.
при секретаря Гергана Маринова
, като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2004г.на КОС,за да
се произнесе,взе предвид:
С.С.З., лично и като майка и законна представителка на своя
син З.Г.З. и Н.Г.З. ***
, са предявили против
Застрахователно дружество”Евро Инс”-АД-София – искове с правно основание чл.407,ал.1-ТЗ за сумите: 30000лв.-за първата и по 40000лв.-за втория и третия,претендирани като обезщетение на основание застрахователна полица №1500281886/16.12.2002г.по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” за лек автомобил марка”Мерцедес”, модел 190 Е,с ДК№ РК 4611АА, за причинени неимуществени вреди на ищците вследствие смъртта на общия им наследодател –съпруг на първата и баща на втория и третия ищец –Г.Н. З. , при ПТП ,станало на 15.08.2003г.,при което Д.Г. ***,управлявайки горепосочения лек автомобил на главен път Е-79 в участъка в близост до разклона за с.Тополница и нарушавайки правилата за движение по чл.6,т.1 ;чл.8,ал.1 ; чл.15,ал.1 ; чл.20 ; чл.21,ал.2 ; чл.25,ал.1 и ал.2 ; чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и т.2 от ЗДП ,по непредпазливост е причинил смъртта нанаследодателя на ищците ,като сумите се претендират ведно със законната лихва ,считано от 15.08.2003г.
При
условията на евентуално съединяване от изброените лица са предявени срещу Д.Г. ***
и искове по чл.45,ал.1 от ЗЗД –за горепосочените суми ,претендирани
като обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпилата на 15.08.2003г. смърт на наследодателя на ищците Г.Н.
З.,причинена в резултат на горепосоченото ПТП на същата дата,извършено от
ответника Д.,които суми се претендират ведно със законната лихва от датата на
увреждането –15.08.2003г.
В настоящото производство са предявени и искове от Н.З.Г. и С.Д.Г.,***,против
Застрахователно дружество”Евро Инс”-АД-София –на горепосоченото правно основание чл.407,ал.1-ТЗ,в резултат от смъртта на Г.Н. З.-техен
син,причинена в резултат на горепосоченото ПТП,които искове са в размер на по
20 000лв.-за всеки от ищците,ведно със законната лихва от 15.08.2003г.,а също и
при условията на евентуално съединяване
– и искове против Д.Г. *** ,с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД-за същите размери(по 20000лв.ведно със законната лихва
от датата на увреждането) ,претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на
сина на ищците Г.Н. З. вследствие
горепосоченото ПТП .
Ищците
молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът ЗД”Евро Инс”-АД оспорва исковете по основание и размер,като
изразеното от застрахователното
дружество становище в защитата му по същество е,че същото не дължи сумите поради
липса на доказателства дали управлявалото автомобила лице е било упълномощено
от собственика на вещта(чл.405 –ТЗ и чл.5-НЗЗ),както и поради неспазване на
процедурата по уведомяването за настъпване на застрахователното
събитие-чл.389,ал.1,чл.406,ал.1 и ал.2-ТЗ и чл.11,ал.1 и ал.3 от НЗЗ;респ.релевират се доводи за недопустимост предвид липсата на
първоначално насочване на иска срещу акционерното дружество-застраховател,а
конституирането му впоследствие.
Ответникът Д.Д. оспорва размера на предявените искове.
Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства и
при условията на чл.188 от ГПК,приема за установено следното:
С определение от 11.12.2003г.по НОХД №883/2003г.на
Кюстендилския окръжен съд е одобрено споразумение,по силата на което ответникът
Д.Д. е признат за виновен в това,че на 15.08.2003г. на главен път Е-79 в
участъка в близост до разклона за с.Тополница, при управление на лекия
автомобил (посочен по-горе) е извършил
нарушения по 6,т.1-ЗДП-не е съобразил своето
поведение със сигнала на длъжностното лице,упълномощено да регулира движението
по пътя при извършване на строително-ремонтни работи ; чл.8,ал.1- ЗДП – не е
използвал дясната половина на пътя по посока на движението си ; чл.15,ал.1-ЗДП – не се е движил най-дясно по
платното си на движение ; чл.20-ЗДП – не се е движил със скорост,която му подволява да владее непрекъснато МПС,което управлява,не е
съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя ,интензивността на
движението,скоростта на движението му не е била такава,че да може да спре МПС в
зоната на своята видимост,както и да може да спре пред всяко препятствие ,което
е могъл и е бил длъжен да предвиди ;
чл.21,ал.2-ЗДП – превишил е стойността на скоростта ,която е различна в
посочената в ал.1 и е сигнализирана с пътен знак Б26,която в случая е била
забранена скорост,по-висока от 60км/ч ;
чл.25,ал.1 –ЗДП - когато е преприел маневра “изпреварване”,преди да започне маневрата
не се е убедил,че няма да създаде опасност за участниците в движението ;чл.25,
ал.2-ЗДП – при извършване на маневра,която е свързана с навлизане изцяло в
съседна пътна лента ,водачът не е пропуснал ППС,които се движат в нея ;
чл.42,ал.1,т.2 –ЗДП – след като предприема маневра “изпреварване” е бил длъжен
да се убеди ,че има видимост ,свободен път на разстояние,достатъчно за
изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
МПС,без да го принуждава да намалява скоростта или да измени посоката на
движение ;чл.42, ал.2,т.1-ЗДП – бил е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС;
чл.42 ,ал.2, т.2 от ЗДП – след като навлиза в пътна лента ,предназначена за
насрещно движение ,е създал опасност и пречки за ППС,движещи се в нея
,вследствие на което по непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на Г.Н.
З. -
престъпление по чл.343,ал.1б.В
във вр.с чл.342,ал.1-НК ; като за това деяние е определено на
ответника Д. наказание “лишаване от
свобода” за срок от 1 години,чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок
от 3 години и Д. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца.
Видно от удостоверение за наследници №000374 от
22.08.2003г.на Община-Радомир ,ищците С.З. ,Н.Г.З. и З. Г.З. са законни
наследници на пострадалия при гореописаното ПТП – Г.Н. З. – съответно-преживяла
съпруга и низходящи от първа степен.
По делото е представено копие на застрахователна полица №
№1500281886 по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” за лек автомобил марка”Мерцедес”, модел 190 Е,с ДК№ РК 4611АА,издадена на 16.12.2002г.Въз
основа на същото се установява,че с ответното застрахователно дружество е
сключен застрахователен договор за задължителната застраховка”Гражданска
отговорност” , касаещ лекия автомобил, с който е извършено пътното
произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на Г.Н. З. и това
обстоятелство не се оспорва.Този договор е с период на действие от 00,00ч на
01.01.2003г.до 24ч на 31.12.2003г.;сочи се и лимит на отговорността на застрахователя – като при неимуществени
вреди при едно увредено лице същият е до 110 000лв.
Видно от представеното пълномощно ,нотариално заверено на
06.10.2000г.(л.22 от делото) ответникът Д. е бил упълномощен от собственика на
лекия автомобил,с който е причинено ПТП,респ.който е застрахован с цитираната
по-горе полица ,издадена от ответното застрахователно дружество,да управлява
този лек автомобил и няма данни упълномощаването да е било прекратено по някой
от начините,визирани в ЗЗД,към момента на събитието.
По делото не са представени доказателства за уведомяване на застрахователя - както от водача на МПС по време на
произшествието,така и от собственика или от лице измежду ищците в настоящото
производство.
Пострадалият Г. З. е сключил граждански договор № 48 от
01.07.2003г.с “Акционерно дружество за строителство –Маврово”-АД
–клон София,което дружество участвува като трето лице – помагач,привлечено от
ответника ЗД”Евро Инс”.От
цитирания договор се установява,на Г. З. е възложено да извършва общи
строителни работи на обект път Е-79.
Както се установява
от съдебно-техническата експертиза,изготвена от в.л.Б.М. и от
показанията на свид.А.А.-същият – също нает като общ
работник в “АДС-Маврово” ,на датата на произшествието
този свидетел и пострадалият,заедно с лаборанта от фирмата Орце
Тодоровски били изпратени от ръководството на
посоченото строително дружество в района на разклона за с.Тополница със задача
да изземат изрезки(проби) от новопоставения асфалт в
този участък от пътя Е-79 за определяне на якост.Няма данни участъкът да е бил
сигнализиран към този момент с
допълнителни пътни знаци,ограничителни табели или други средства за
сигнализиране,предвидени в ППЗДвП.
Пострадалият
отклонявал със знаме в ръка движението от лентата на пътя в посока от София към
Дупница ,в която останалите двама работели с машината за изкъртване ,като
самият З. се намирал в близост до осевата линия и не бил снабден(респ.не носел)
отличително облекло-жилетка в съответния светлоотразителен
фосфоресциращ цвят.З. бил спрял няколко
автомобила, движещи се в посочената лента,когато ответникът Д., управлявайки
описания л.а.”Мерцедес”, педприел навлизане в
насрещната лента за движение,в която в същото време се движел друг лек
автомобил – м.”Фолксваген”.За да избегне челния удар с този лек автомобил,отв.Д. задействал спирачната система и се опитал да се
върне в своята лента за движение,като поради високата си скорост(около
92-94км/ч) ударил с управлявания от него автомобил първо пострадалия З.,след
което л.а.”Мерцедес” се ударил с предната си дясна част и в предната дясна част
на находящия се в насрещната лента за движение лек
автомобил”Фолксваген”.
От цитираното заключение на в.л.М. се
установява,че при създадената пътна обстановка и при липсата на каска,светлоотразителна жилетка и др.средства за сигнализация за
извършващите се на платното работи, ответникът Д. е могъл да възприеме пострадалия
на разстояние 50-60м ;респ.при наличие на тези сигнализиращи дрехи и знаци това
възприятие е можело да стане на разстояние 150-200м ,което е по-голямо от
опасната зона за спиране(94м) на л.а.”Мерцедес” при движението му с указаната
скорост.Същевременно,ако водачът на лекия автомобил “Мерцедес” се е движел с
максималната разрешена за движение в участъка скорост 60км/ч,то опасната зона в
случая би била 36м –от което следва,че при движение с такава скорост ответникът
Д. би имал съответната възможност да реагира чрез предприемане на спасителна
маневра ,като спре автомобила и се нареди в колоната.Липсата на втори
регулировчик няма пряко отражение спрямо възможността да се предотврати удара
между управлявания от отв.Д. автомобил и пострадалия
З. ,доколкото при наличие на такъв неговата роля би се изчерпала до опит да
спре другия лек автомобил”Фолкваген” с цел да се
избегне удара между двата леки автомобила , но съгласно изискванията на схемите
за временна организация на движението,местоположението на З.-в качеството му на
регулировчик по отношение на едната лента за движение,е следвало да бъде пред
спрените автомобили в същата пътна лента.
Представената от третото лице-помагач в
производството инструкция за правилна и безопасна работа на сигналиста
,съдържаща задължения за носене на съответните дрехи (светлоотразителен
елек) ,както и изискване да се работи в предварително сигнализиран със
съответните пътни знаци обект,няма данни да е сведена до знанието на
пострадалия,не съдържа дата,нито пък установява , че такива дрехи и
приспособления(знаци) са били осигурени за работещите в деня на ПТП .
От показанията на свид.З.С., С. А.
и И.Г. се установява,че пострадалият Г. З.
бил в добро здравословно състояние преди злополуката, като между него и
семейството му – съпруга и деца ,е имало дълбока привързаност и разбирателство
, а ищците – негови родители , разчитали на подкрепата –както морална,така и
материална ,от страна на своя син,който често го посещавал,грижейки се своя
болен баща.Внезапната загуба била понесена тежко от децата ,който продължавали
да чувстват липсата на бащината опора в живота,като тяхната майка се стреми да
дава всичко възможно от себе си,за да им бъде морална подкрепа ,макар трудно
надмогвайки собствената си скръб по обичния съпруг.
Съобразявайки
горната фактическа обстановка,установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, исковете,предявени срещу застрахователното
дружество,се явяват основателни.Няма пречка същите искове да бъдат предявени впоследтвие,тъй като не се касае до замяна на страна,респ.
същите искове се считат предявени от момента на постъпване на исковата молба и
срещу новия ответник,без значение дали
е съгласен да встъпи в производството.
Съгласно чл.405-ТЗ с договора за
застраховка”Гражданска отговорност”застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования(втория ответник) за причинени от него на трети лица
имуществени или неимуществени вреди – в случая
претенциите касаят неимуществени такива,претърпени
от родители,съпруга и деца ,на
пострадало при ПТП лице.
Наказателното производство е приключило със
споразумение,одобрено от съда с определение,което е окончателно/чл.414з,ал.10
от НПК/ и съгласно чл.414и,ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда,която-от своя страна,съгл.чл.222 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца.
Силата на пресъдено нещо на
присъдата /респ.споразумението/ във връзка с гражданския процес се изразява в
нейното установително действие –чл.372,ал.2 от
НПК,според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по
посочените по-горе въпроси /извършено ли е деянието,виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието/.От това следва,че силата на пресъденото
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав,съответно
и досежно правната квалификация
на деянието-т.е.в случая и относно съставомерната
последица- настъпилата смърт на посоченото лице.
Не е установено ответникът-физическо лице
да е имал концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона норма(такива доводи не се и поддържат).
Преценявайки изложеното се констатира наличие на деликт – съществува
кумулативна даденост на всички предпоставки – противоправно
деяние,извършено виновно-при условията на непредпазливост и в резултат е настъпила смърт на трето лице
–наследодател на първите трима ищци ,респ.син на останалите двама,вследствие на
което същите са претърпели неимуществени вреди.Тези
вреди са причинени при използването на лекия автомобил “Мерцедес” ,за който е
сключена задължителната съгласно чл.77 от Закона за застраховането застраховка “Гражданска отговорност” с
горепосочената полица – т.е.по време на отразения в същата период.
Задължението
за съобщаване,съгл.чл.406 –ТЗ(респ.чл.389-ТЗ-като обща норма), е на застрахования , а не на пострадал
или др.лице, респ.макар да не е
изпълнено в указания в закона 7-дневен срок от настъпване на застрахователното
събитие, при пряк иск(каквито са настоящите) , законодателят изрично е
ограничил възможността да се прави такова възражение спрямо ищеца-срвн.чл.407,ал.3-ТЗ.
Застрахователят не се освобождава
от задълженията си по договора за застраховка”Гражданска отговорност” дори ако
щетите са причинени от лице,управляващо МПС при забраната на чл.33,т.2 от ЗДвП ( обн.ДВ бр.20/05.03.99г.,в
сила от 01.09.1999г.),в който случай той има право на такъв иск срещу
причинителя (какъвто не е настоящият казус).Последният е упълномощен с
изрично нотариално заверено пълномощно от собственика на вещта,предмет на
застраховане за посочения риск,поради което е неоснователно възражението,че
липсва упълномощаване от собственика за ползването(управлението)на лекия
автомобил.В сключения договор се включва покриване на щети при ПТП,в т.ч. и неимуществени,каквито се претендират от ищците,а последните
-съгласно чл.407,ал.1-ТЗ имат право на пряк иск срещу застрахователя
– предвид установяване наличието на такъв договор.
Претендираните обезщетения по размер са
в рамките , посочени в общите условия на застрахователния договор.
Съдът намира,че конкретният размер следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52-ЗЗД ,предвид
всички относими обстоятелства,като се отчетат
най-вече отношенията на разбирателство и близост,съществували между ищците и
пострадалия З.,а също и момента на възникване на правото на обезщетение
(15.08.2003г.,когато е настъпил вредоносният резултат), ,респ.и възрастта на
пострадалия- човек в активна възраст,с добро физическо състояние ,върху когото
е падала тежестта за осигуряване на средства за издръжката на семейството,в
т.ч.на навършилия пълнолетие син,продължаващ образованието си във висше учебно
заведение,а също и на възрастните си родители.Всички те са понесли изключително
тежко загубата от смъртта на Г. З.,която ги е сполетяла внезапно,като е
оставила траен отпечатък върху психиката нанеговите
синове,стоварила е нови тежести и отговорности върху съпругата му като
единствен родител ,който да се грижи за отглеждане и възпитание на
непълнолетния им син ,прекъсвайки един сплотен съвместен живот. Тежката загуба
е допринесла за влошаване на здравословното състояние на възрастните родители
на пострадалия,потапяйки ги в скръб и горест и лишавайки ги от синовната обич и
всеотдайност.
От
друга страна,следва да се преценят
доводите за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
В
наказателното производство не са третирани фактическите обстоятелства на
станалото ПТП,поради което тези въпроси могат да се пререшават от гражданския
съд,който не е обвързан от разрешаването им с влязла в сила присъда /виж Р
№53/02.11.81г.по н.д.№41/81г.на ОСНК/.
При събраните в достатъчен обем доказателства относно
фактическата обстановка,при която е станало ПТП , Кюстендилският окръжен съд
приема,че се касае за съпричиняване на вредоносния
резултат –смъртта на Г. З..Съпричиняване на вредните
последици е налице,тъй като съществуват две независимо извършени действия от
водача на превозното средство- от една страна,и от друга-от пострадалия,всяко
от които е съдействувало за настъпване на посочения вредоносен резултат.
Както
се посочи,ответникът Д. в качеството си на водач на лекия автомобил “Мерцедес”
е извършил редица нарушения на правилата за движение,довели до ПТП,но
пострадалият З. също следва да бъде третиран като участник в движението със
свои задължения във връзка с това.Фактическата дейност,която същият е извършвал
,го характеризира като регулировчик по смисъла на чл.10 от ЗДвП,което качество
го е задължавало при изпълнение на тези си фактически функции да е облечен със
съответното светлоотразително облекло,респ.да не
извършва такава дейност и да не се ситуира върху
платното за движение на превозни средства в натоварен пътен участък от главен
път Е-79 ,съответно да предприеме и съответни действия за осигуряване
безопасността както на преминаващите леки автомобили,така и на своята собствена
безопасност.Предвид високата степен на своето интелектуално ниво(по данни от свид.А., основната професия на пострадалия е
учител),последният е възприемал наличието на реална опасност при изпълнение на
така предприетите действия по ограничаване на движението на превозни
средства в едната лента,доколкото е
съзнавал,че липсват и съответни указателни табели или знаци за това,които
своевременно да сигнализират и предупредят водачите на МПС за извършваната на
платното дейност,но въпреки това е осъществявал (без обезопасително
оборудване) действия по регулиране на движението,и то разположен приблизително
в центъра на пътното платно.
От друга страна,едно от основните
нарушения на ЗДвП,довело до ПТП, е движението с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост от страна на отв.Д.,който-видно
от горепосоченото заключение на в.л.М.,при управление на лекия автомобил със
скорост в рамките на разрешената такава е могъл да възприеме своевременно Г.З.
и да преприеме спасителна маневра ,дори и при липсата
у пострадалия на съответните светлоотразителни дрехи
.
Застраховката “Гражданска отговорност” покрива действителния размер на щетите,които застрахованият(или упълномощено лице) е причинил на увредените лица и за които той им дължи обезщетение съобразно чл.51 от ЗЗД /срвн.ТР №18/10.03.80г.по гр.д.№10/80г.на ОСГК/.Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди може да се намали , ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /в тази насока – ППВС №17/18.11.1963г.на ОСГК,така и в Р №1365/28.10.72г.по н.д.№1126/72г.на III НО на ВС/.
Поради наличието на съпричиняване
действително дължащото се обезщетение следва да се определи в по-нисък размер.
Въззивният съд намира,че с оглед характера на извършените
нарушения пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат в
размер на 1/5,от което следва,че и сумите ,дължащи се като обезщетение,следва
да се намалят в същата пропорция.
Съобразявайки тези обстоятелства,съдът намира за справедливо
обезщетение в размер на по 30 000лв.за всяко от децата на пострадалия-респ.при
приспадане в указания размер – ще се присъдят обезщетения по 24000лв.,съответно
за съпругата – от реалния размер на обезщетение за вреди 25 000лв.- при
намаление с признатия размер на съпричиняване –
присъденото обезщетение следва да бъде в размер на 20 000лв.,а за родителите –
при действителен размер от по 20 000лв.-след приспадане по аналогични на
изложените съображения ще бъдат присъдени по 16000лв.
Застрахователното
дружество-ответник по главния иск,ще бъде осъдено да заплати горните суми,ведно
със законната лихва от деня на увреждането-доколкото отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към
третото лице за деликта,т.е.включва репарация на
всички вреди,в т.ч. се прилагат и нормите за забава , каквато е и константната
съдебна практика-срвн.Р от 24.02.2003г.по гр.дело
№1878/2002г.на СОС;Рот 23.04.2003г.по гр.дело
№2345/02г.на САС;Р от 28.05.2003г.по гр.дело №292/2003г.на САС и др.
Съобразно
определените размери , до които ще бъдат уважени исковете (общо в размер на 100
000лв.) ,посоченият ответник(застраховател) следва да
заплати и държавна такса по сметка на КОС в размер на 4000лв.(ищците са били
освободени от първоначално внасяне на такса).
На
ищците ще бъдат присъдени и разноските по делото по компенсация-съобразно
уважената част от исковете,а именно-на С.С.З. и
Н.Г.З.- общо 98,90лв. и на Н.З.Г. и С.Д.Г.-общо 80лв.
Доколкото се уважават главните искове,съдът намира,че не
следва да се произнася по евентуалните такива.
Водим
от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество”ЕВРО ИНС”-АД-София
да заплати на С.С.З. и Н.Г.З.(с посочени адреси и ЕГН)- общо сумата 98,90лв. и на Н.З.Г. и С.Д.Г.(с
посочени адреси и ЕГН)-общо сумата 80лв.
,които суми представляват разноски по компенсация за тази инстания.
Настоящото решение е постановено при участие на
трето лице – помагач “Акционерно дружество за строителство –Маврово”-АД
–клон София.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.
Окръжен съдия: