Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 22.10.2007 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, административна колегия, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и седма година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Т.К. Н.М.

при секретаря Г. К. и с участието на прокурора А.Б. като разгледа докладваното от съдия К. адм. №349 по описа за 2006 г.на КОС и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по жалба на И.Г.С., ЕГН ********** *** срещу заповед № 2051/24.11.2006 г. на началника на РПУ гр. Кюстендил, с която на основание чл. 16, ал.1, т.1 във вр. с чл. 12, ал.1, т.3 от ЗКВВОБ му е отнето разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като се води на диспансерен учет към психиатричен кабинет от 1993 г.

Ответникът по жалбата РПУ гр. Кюстендил не е изпратил представител, който да изрази становище.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил е, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и като взе предвид становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законния срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, тъй като издадената заповед на началника на РПУ гр. Кюстендил е законосъобразна. Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е притежавал разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и че е осъществявал трудова дейност като охранител, като същия притежава удостоверение за професионално обучение рег №01210/21.12.2004 г., издадено от ЦПО към Център за обучение и квалификация “Компас”ООД гр. София.

По повод на постъпила молба от Т.С.С. в районна прокуратура в гр. Кюстендил вх.№ 3567/06/15.11.2006 г. е била извършена проверка. В хода на същата е установено, че с Протокол ЛКК №278/29.04.1993 г. на ОРБ- психиатричен кабинет гр. Кюстендил жалбоподателят С. се е водил на диспансерен учет с диагноза Морбус Блойнер- параноидна форма. В хода на проверката се установява още, че същият злоупотребява с употребата на алкохол, както и че упражнява домашно насилие спрямо съпругата си Т. С.

По делото жалбопадателят е представил карта за предварителен медицински преглед, от която е видно, че същия не се води на диспансерен отчет. С оглед на противоречивите данни относно наличието на психиатрично заболяване, съдът е назначил съдебно- психиатричена експрертиза. В заключението на последната вещото лице д-р В.Р. е посочило, че И.С. е бил освидетелстван през 1993 г. за първи път, че през 1999 г. същият е бил свален отчет, тъй като е изтекъл необходимия петгодишен период, в който не е регистриран релапс на симптомите. Вещото лице сочи още в заключението си, че през пролетта на 2007 г. е регистриран нов пристъп на заболяването с мисловни, емоционални и волеви разстройства на фона на некритичност към болестта и необходимостта от лечение. Според вещото лице в резултат на новия пристъп на психичното заболяване, на недостатъчната критичност към болестта, предстоящо лечение е по- дълъг период за проследяване, както и поради наличието на мисловни разстройства със систематизация на налудна продукция освидетелстваният И.С. е със загубена годност да придобива, съхранява и носи и употребява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ.

С атакуваната заповед, началникът на РПУ гр. Кюстендил е отнел разрешението за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 16, ал.1, т.1 във връзка с чл. 12, ал.1, т.3 от ЗКВВООБ, мотивирайки се че жалбоподателят се води на диспансерен учет към психиатричен кабинет от 1993 г. с диагноза пароидна форма.

Преценявайки законността на атакувания административен акт, с оглед критериите, визирани в чл. 41, ал.3 от ЗАП, съдът намира, че той е постановен от компетентен орган- началника на РПУ по арг. на чл. 41, ал.1 от ППЗКВВООБ, предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните правила при издаването му, както и в съответствие на материалноправните норми. При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт, съдът е обвързан от визираното в същия правно и фактическо основание. В обжалваната заповед административният орган е мотивирал отказа си с наличие на психиатрично заболяване - чл.12, ал.1, т.3 от ЗКВВООБ. Тази разпоредба сочи, че разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от лица, които страдат от психическо заболяване. В случая от заключението на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е бил свален от диспансерен отчет, но от същата се установява, че от пролетта на 2007 г. той е получил нов пристъп на психичното си заболяване и вещото лице е категорично, че освидетелстваният И.С. е със загубена годност да придобива, съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие. Действително новият пристъп на заболяването е настъпил след издаване на атакуваната заповед, но съдът счита, че това обстоятелство следва да се зачете на основание чл. 188, ал.3 от ГПК, тъй като е от съществено значение за спора.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното , окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Г.С., ЕГН ********** *** срещу заповед № 2051/24.11.2006 г. на началника на РПУ гр. Кюстендил, с която на основание чл. 16, ал.1,т.1 във вр. с чл. 12, ал.1, т.3 от ЗКВВОБ му е отнето разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.