Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                  гр.Кюстендил, 22.10.2007год.

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският окръжен съд, административна  колегия в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и седма година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Б.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Т.  К.

                                                                                 Н.М.      

 

при секретаря  Г.К. и с участието на прокурора                    А.Б., като разгледа докладваното от К.     адм.дело № 308 по описа за 2006 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

 

С.И.И. *** обжалва решение № РД-01-110/06.11.2006год. на директора на РД”Социално подпомагане”-гр.Кюстендил, с което е потвърдена Заповед № 4549/25.09.2006год. на директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр.Дупница, с която му е отказано отпускането на целева помощ за твърдо гориво.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадените административни актове и се прави се искане за отменяването им.

Регионална дирекция “Социално подпомагане”-гр.Кюстендил,  чрез процесуалния си представител, счита, че решението на директора е законосъобразно.

Дирекция “Социално подпомагане” гр. Дупница чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните и след служебна проверка на законосъобразността на атакуваните административни актове, счита, че същите  са незаконосъобразни, поради което  следва да бъдат отменени, като при условията на чл.42 ал.3 от ЗАП преписката следва да се върне на административния орган.

От фактическа страна е установено следното:

Административното производство е започнало по повод молба-декларация вх.№4549/30.08.2006год. на С.И.И. с направено искане за отпускане на целева помощ за отопление. С оглед на тази молба административният орган е провел социална анкета при условията на чл.27 ал.1 от ППЗСП, като установените обстоятелства са обективирани в социален доклад от 30.08.2006год. Видно от данните съдържащи се в същия, молителят съжителства  с Ю. Ф.,. имат две деца, на И. с ЕР на ТЕЛК №1891/30.09.2003 г. /препис от което е приложен на л.13 от делото/  е определена 91% ТНР с чужда помощ, както за предходната година И.  има  пътуване зад граница за периода от 02.12.2005 г. до 30.11.2005 г./ср. писмо №402-43/11.09.2006 г.- на л.16 от делото/. Предвид изложеното, социалният работник е направил предложение за отказ за отпускане на целева помощ с твърдо гориво, тъй като е извършил  пътуване зад граница през последните 12 месеца на годината и  не отговаря на условията на чл.11,т.7 от ППЗСП.

Въз основа на изготвения социален доклад и на осн.чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, директорът на дирекция “Социално подпомагане”-гр.Дупница е издал заповед №4549/25.09.2006год., с която на осн.чл.27 ал.2 от ППЗСП е отказал на молителя  да бъде отпусната целева помощ за твърдо гориво, тъй като не отговаря на условията на чл.11, ал.7 от ППЗСП- има извършено едно пътуване зад граница, за което не е приложил документи, доказващи че то е на чужди разноски Тази заповед е била обжалвана пред директора на РД “Социално подпомагане” гр. Кюстендил.

С решение № РД-01-110/06.11.2006год., директорът на РД”Социално подпомагане”-гр.Кюстендил е потвърдил обжалваната заповед.

По делото е представена нотариално заверена декларация, изходяща от С. Б., като собственик и управител на “***” ЕООД гр. Дупница, в която декларира, че жалбоподателят е многократно превозван от автобуси на фирмата до Република Италия и обратно, като услугата е извършвана безплатно.

Съдът счита, че жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

Атакуваните административни актове са постановени от административни органи с териториална и материална компетентност, но в нарушение на процесуалноправните  разпоредби по издаването им, поради което са незаконосъобразни.  При преценката  на законосъобразността, съдът  е обвързан с фактическите и правни съображения, изложени от административния орган. В случая в  мотивите на обжалвания акт  се сочи, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.11, т.7 от ППЗСП, тъй като има извършено едно пътуване зад граница. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.  Точка 7 на чл.11 от Правилника съдържа изрична забрана лицата, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца да получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят  през 2005 г.  има едно пътуване зад граница – от 02.12.2005 г. до 30.12.2005 г. Забраната в цитираната разпоредба касае лица, осъществили задгранично пътуване на собствени разноски.  С оглед точното й прилагане административният орган следва да установи не само факта на пътуването зад граница, но й обстоятелството дали то е осъществено на собствени разноски. Задължението за пълно изясняване на обстоятелствата по случая се съдържа и в разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ППЗСП, съгласно която при обработване на молбите дирекциите "Социално подпомагане" задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на данъчната администрация, от дирекциите "Бюра по труда", от териториалните управления "Социално осигуряване" и от други държавни и общински институции, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването й. Тези широки правомощия са предоставени на административния орган именно за да изясни всички обстоятелства по преценката на основателността на исканията за отпускане на социална помощ и неупражняването им представлява нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗАП. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.42 ал.3 от ЗАП, Окръжният съд

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА  като незаконосъобразни решение №РД-01-110/06.11.2006год. на директора на РД”Социално подпомагане”-гр.Кюстендил и потвърдената с него Заповед №4549/25.09.2006год. на директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Дупница, с която на С.И.И. ***, ЕГН ********** е отказано   отпускане на целева помощ за твърдо гориво и връща преписката на административния орган.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.       

 

                                                                                             2.