Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Кюстендил, 09.07.2007г.

КЮСТЕНДЛИСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в публичното заседание проведено на единадесети април двехилядии седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.М.

ЧЛЕНОВЕ:В.Б.

Е.С.

При участието на секретаря:В.Б. и присъствието на прокурора С.,след като разгледа докладваното от съдия С. адм.д.№270/2006. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е висящо относно жалбата на Е.С.Б.,*** срещу решение №14/07.07.2006г. на Директора на РУ”СО” Кюстендил досежно заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 6 месеца и 10 дни, считано от 08.05.2002г. Жалбоподателката прави оплаквания за незаконосъобразност на атакувания адимнистративен акт и претендира за неговата отмяна както и постановяване на решение с което да бъде уважена претенцията и за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения по горе период в по голям размер и изчислено върху по голям от изплатения и от осигурителя размер.В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателката чрез пълномощника и са наведени доводи и за нищожност на атакувания административен акт.

РУ”СО” оспорва жалбата ,като неосонвателна.

Становището на представителя на КОП е, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

КОС след като прецени доказателстават по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при за установена следната фактическа обстановка.

Не се спори по делото за това, че жалбоподателката е работила в “Авторемонт”АД гр.Дупница, като “чистач на работни помещения”.Трудовото и правоотношение е било прекратено със заповед №7/17.04.1998г., като с решение №1831/21.03.2002г. същата е била отменена като незаконосъборазна а Б. възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност.Съгласно допълнително споразумение към трудовия и договор сключено на 17.04.2002г. размерът на следващото и се трудово възнаграждение се определя на основна заплата -156 лева плюс добавка за прослбужено време- клас в размер на 25,6% считано от същата дата.Със заповед №213О/17.04.2002г. на управителя на дружеството – работодател на Б. е било разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 10 дни, след което тя е представила 3 болнични листа, удостоверяващи неработоспособност на същата,както следва б.л.№0938644/08.05.2002г. за времето от 07.05.2002г. до 27.05.2002г., б.л.№0938149/28.05.2002г. за времето от 27.05.2002г. до 16.06.2002г. и б.л.№0938353 за времето от 16.06.2002г. до 07.2002г.За периода от 08.07.2002г. до 13.07.2002г. на жалбоподателката е било разрешено ползването на платен годишен отпуск и същата е ползвала такъв а за времето от 15.07.2002г. до 21.11.2002г. същата е била представила болнични листове удостоверяващи временна нароботосопсобност поради заболяване.На Б. е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 07.05.2002г. до 21.11.2002г. за 138 дни в размер на 541,79 лева, като така изплатеното обезщетение е било определено на база действаащ минимална работна заплата в размер на 80% и среднодневното възнаграждение от начислените суми за платен годишен отпуск за м.април и м.юли 2007г.,за периода от 6 каленадрни месеца предхождащи месеца на настъпване на неработоспособноста.Установено е по делото със заключение на в.л.Латина което страните не са оспорили ,че дружеството работодател е превело на името на Б. осигурителни вноски за фонд”пенсии” за 1998г, 2000г, и 2001г. и до 17.04.2002г. в размер на 1026,29 лева,като същата няма осигурителни вноски за фонд”общо заболяване и майчинство”.С няколко молби заведени съответно на 15.10.2002г.,12.06.2003г, 12.09.2003г,03.10.2003г. и 07.01.2004г. до Директора на РУ”СО”Кюстендил жалобподателката е поискала да и се плати обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения по горе период в размер по голям от платения от осигурителя и при основа получаваното от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 192 ,03 лева.

С обжалваното решение №14/№7.07.2006г. на Директора на РУ”СО” гр.Кюстендил на основание чл.117,ал.3 КСО е отказано преизчисляване и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката в претендирания от нея по голям размер по съображения, че изплатеното и парично обезщетение за временна неработоспособност е правилно изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2 т.1 е ал.3 Кодекса за задължително обществено осигуряване и чл.5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за одходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане доколкото била осигуряване само за фонд”Пенсии” поради което при изчисляване на среднодневното паричон обезщетение правилно е била взета за база минималната работна заплата за страната за съответните месеци.

Недоволна от това решение е останала Б. ,като жалбата и предмет на настоящото разглеждане.

С оглед н описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

На първо място следва да се отбележи че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно обжалване адимнистративен акт и в законноустановения срок.

Извършвайки проверка относно действителността на атакувания административен акт с оглед задължението си за служебна проверка и предвид наведените в хода на производството доводи от жалбоподателката в тази насока,доколкото оплакванията за нищожност не са обвързани със срок съдът констатира, че обжалваното решение е нищожно и поради това не процедира по нататък и не разглежда оплакванията за материалноправна незаконосъобразност на същото.Това е така защото същото издадено от некомпетентно лице доколкото се установи че решението е подписано от юрисконсулт А. а не от Директора на РУ”СО” Кюстендил и предвид факта, че същата не е била надлежно упълномощена към датата на издаване на акта да замества компетентния съгласно разпоредбата на чл.117 КСО орган а именно директора на РУ”СО” Кюстендил във връзка с изпълнение на функциите му сред които и издаването на актове от вида на процесния.От представената заповед №РД-09-605/06.07.2006г. се установи А. е била опровамощоне да извършва такива функции за периода от 07.07.2006г. до 13.07.2006г. а обстоятелствата кога процесното решение е изведено в регистрите на адимнистративния орган не променят горния извод доколкото от тях не се установява, че решението е подписано от А. в периода 07.07.2006г.-13.07.2006г.В случай че е налицце допусната фактическа грешка то съществува специален ред за поправка на същата който също изключва произнасяне по същество по подадената жалба.

С оглед констатираната нищожност на атакувания административен акт същия преписката следва да бъде върната на административния орган за валидно произнасяне по същата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение №14/№7.07.2006г. на Директора на РУ”СО” гр.Кюстендил с което на основание чл.117,ал.3 КСО е отказано преизчисляване и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката Е.С.Б. *** за период от 6 месеца и 10 дни след 08.05.2002г.,в претендирания от нея по голям размер и ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА/ делото/ на РУ”СО”гр.Кюстендил за ново валидно произнасяне по молбата на Б..

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: